На 27 юли 1953 година в Панмунджом се случва повратен момент в геополитическата история – подписването на примирие, което официално прекратява военните действия в Корейската война. Документът, макар и да не представлява пълен мирен договор, слага край на три години въоръжен конфликт с изключително висока човешка цена.
Споразумението е резултат от сложни дипломатически преговори между ключови световни играчи – Съединените американски щати, Китайската народна република и Северна Корея. Статистиката показва трагичните мащаби на войната: около 4 милиона загинали военни и цивилни граждани, което я превръща в един от най-кървавите регионални конфликти по това време.
Интересен детайл е, че Южна Корея официално не подписва примирието, но поема ангажимент да го спазва. Като пряк резултат се създава демилитаризирана зона, която разделя Корейския полуостров на две части – символичен белег на Студената война. За Северна Корея този ден се превръща в национален празник, известен като „Ден на победата в освободителната война".
Примирието продължава да действа и днес – уникален международен прецедент, който запазва статукво повече от 70 години, без да бъде заменен с официален мирен договор. Събитието остава трайна илюстрация на геополитическото напрежение в региона.