Името "Нипах" изведнъж започна да се появява в заглавията по света – и за мнозина това автоматично извика асоциации с "новия COVID". Вирусът не е нов, първите огнища са от края на 90-те години, но в началото на 2026 г. той отново е в центъра на вниманието заради нови случаи в Индия и страхове, че може да се превърне в следващата глобална заплаха.
Въпросът, който хората си задават, е напълно логичен: "Просто ни информират или ни подготвят за нова пандемия?" За да отговорим, е важно да разграничим фактите от страховете и да видим какво реално казват данните и експертите.
Какво всъщност е вирусът "Нипах" и как протичат огнищата
"Нипах" (Nipah virus, NiV) е зоонозен вирус – предава се от животни към хора, основният му естествен резервоар са плодоядните прилепи. Открит е за първи път през 1998–1999 г. по време на огнище в Малайзия, свързано със свинеферми, като тогава са описани десетки тежки случаи и висока смъртност.
Оттогава периодично се регистрират локални огнища в Южна и Югоизточна Азия – в Малайзия, Бангладеш, Индия и единични случаи в Сингапур. За Индия най-типични са повтарящите се епизоди в щата Керала: потвърдени огнища има през 2018, 2019, 2021, 2023, 2024 и 2025 г., с малък брой случаи, но много висок процент смъртни изходи.
Световната здравна организация (СЗО) описва "Нипах" като вирус с висока смъртност (в различни огнища между 40 и 75%, а в отделни епизоди – над 90%), но със сравнително ограничено разпространение – обичайно става дума за няколко до десетки случая в конкретен регион.
Какво се случи в началото на 2026 г. и защо се вдигна шум
В края на декември 2025 г. двама пациенти в Индия развиват симптоми на тежка инфекция, а в началото на януари 2026 г. са хоспитализирани и при тях се потвърждава инфекция с вируса "Нипах". СЗО публикува официално съобщение за огнището, а индийските власти проследяват контактите – над 190 души, включително медицински персонал.
Добрата новина е, че към края на януари никой от тези контакти не е дал положителна проба или не е развил симптоми. СЗО оценява риска от по-широко разпространение на национално и регионално ниво като "умерен", а глобалния риск – като "нисък".
Въпреки това няколко азиатски държави затегнаха контрола по летищата – температурни проверки, разпит за симптоми и пътувания – не защото очакват пандемия, а като превантивна мярка. На фона на преживения COVID‑19 всяка новина за "смъртоносен вирус" неизбежно води до по-силен медиен и обществен отзвук.
"Нипах" и коронавирусът: прилики и важни разлики
Едно от най-честите недоразумения е да се поставя "Нипах" на една линия с SARS‑CoV‑2. Да, и двата са вируси, които могат да причинят тежко заболяване и да се предават между хора, но тук приликите почти свършват.
Основни разлики:
- Семейство на вируса – "Нипах" е парамиксовирус, докато COVID‑19 се причинява от коронавирус. Това означава различна структура, различни механизми на заразяване и различни потенциални терапии.
- Начин на предаване – SARS‑CoV‑2 се предава ефективно по въздушно-капков път, включително на далечни разстояния в затворени помещения, което го прави силно заразен. "Нипах" обичайно се предава при близък контакт – от животни (прилепи, свине) към хора или от човек на човек при много тесен, продължителен контакт, често в семейна среда или болница.
- Симптоми – COVID‑19 най-често засяга дихателната система, докато "Нипах" често причинява тежък енцефалит (възпаление на мозъка), с главоболие, обърканост, гърчове и бързо влошаване.
- Заразност срещу смъртност – при COVID‑19 заразността е много висока, а смъртността – сравнително по-ниска. При "Нипах" е обратното: заразява се по-трудно, но при тежко протичане рискът от летален изход е много голям.
Затова повечето експерти са единодушни: в момента "Нипах" не показва характеристики на вирус, който може да предизвика бърза глобална пандемия подобно на COVID‑19. Опасността при него е друга – много тежки локални огнища с висока смъртност, особено в региони с по-слаби здравни системи.
Защо тогава толкова се говори за "Нипах" точно сега
Причините са няколко и са по-скоро "информационни", отколкото апокалиптични:
- Свежият спомен за COVID‑19 – след глобалната пандемия обществото е много по-чувствително към новини за вируси. Всеки сигнал за "нов огнищe" веднага се увеличава под медиен микроскоп. Експерти коментират, че живеем в "ерата на повишената тревожност", когато и добре познати патогени се възприемат като потенциални "Disease X".
- Приоритетен списък на СЗО – "Нипах" е в списъка на СЗО с приоритетни патогени, които имат потенциал да причинят тежки епидемии и за които липсват ваксини и специфично лечение. Това не е пророчество за пандемия, а сигнал към научната общност да инвестира в подготовка – тестове, ваксини, антивирусни препарати.
- Повече откритост и по-добър надзор – Индия и Бангладеш днес открито докладват случаите и работят със СЗО. Това създава усещане за "повече огнища", но всъщност много от тях преди биха останали недиагностицирани или небележати публично.
- Медиен ефект – високата смъртност и образът на "смъртоносен вирус от прилепи" са силни сюжетни елементи за заглавията. Това често води до драматизация, докато реалната оценка на риска остава в малкия шрифт.
Готвят ли ни за "нов коронавирус"? Реалистичен анализ на риска
В социалните мрежи бързо се появиха хипотези, че "Нипах" е новият "страшен вирус", с който обществото се подготвя за нови локдауни, ограничения и т.н. На този етап фактите не подкрепят подобен сценарий.
Какво знаем от официалните оценки и научните анализи:
- СЗО определя риска от "Нипах" за засегнатите държави (Индия, Бангладеш) като умерен, а за регионално и глобално ниво – нисък.
- Регистрираните огнища до момента са малки, локализирани и с ясни вериги на предаване. Няма данни за неконтролирано, масово разпространение извън конкретни райони.
- Наблюдава се човешко-чеовешко предаване, включително в болници, но то е ограничено и изисква близък контакт. Не се наблюдава "експлозивна" динамика, типична за силно въздушно-капкови инфекции.
- В същото време високата смъртност, липсата на ваксина и възможността за еволюция правят "Нипах" сериозен патоген, който трябва да се наблюдава внимателно – особено в райони с прилепи-резервоари и интензивен контакт между хора и животни.
Тоест, по-правилно е да говорим не за "подготовка за нов COVID", а за проверка на това доколко сме се научили да реагираме рано на потенциални заплахи. След пандемията научната и здравната общност са по-склонни да "надуват свирката" при по-малки сигнали, именно за да се избегнат изненади.
Какво да очакваме в близко бъдеще
В краткосрочен план най-важното е да се наблюдава как Индия и съседните страни овладяват локалните огнища – проследяване на контактите, изолация на случаи, защита на медицинския персонал. Досегашният опит показва, че при бърза реакция огнищата могат да бъдат ограничени.
В средносрочен план можем да очакваме:
- повече изследвания върху прилепите и другите животински резервоари, които носят "Нипах";
- активизиране на проектите за разработка на ваксина и антивирусни препарати – вирусът вече е в списъка на приоритетните "Disease X" кандидати;
- по-чести информационни кампании – включително в Европа – които да обясняват какво е "Нипах", как се предава и защо следим именно него.
Най-вероятният сценарий за близките месеци е да виждаме периодично новини за ограничени огнища и мерки в засегнатите региони, но не и за глобална пандемия. Това, разбира се, не означава, че рискът е нулев – а че към днешна дата данните не подкрепят сценарий "нов COVID".
В един по-широк смисъл историята с "Нипах" напомня, че живеем във време, в което границата между научните доклади и новинарските заглавия е много тънка. Затова е важно да четем и малките букви – оценките на риска, контекста и обясненията на специалистите – а не само големия шрифт "смъртоносен вирус".