Експертите от Института за пазарна икономика представят задълбочен преглед на икономическите трансформации, настъпили в България през последните пет години. Водещият икономически анализатор Лъчезар Богданов подчертава комплексността на инфлационните процеси, които са повлияли пряко върху потребителското поведение и покупателната способност на населението.
Статистическите данни показват, че годишната инфлация за месец юни 2025 година достига 4,4%, което представлява най-високото ниво от декември 2023 година насам. Този показател обхваща период от пет години, считано от юни 2020 до юни 2025, и разкрива значителни изменения в ценовите равнища на различни стокови групи.
При хранителните продукти поскъпването е особено осезаемо - за 12-месечен период храните са поевтинели с 7,5%, като при плодовете увеличението достига впечатляващите 24%. Председателят на Държавната комисия по стоковите борси Владимир Иванов посочва интересни ценови флуктуации при различни селскостопански продукти.
Например, кашкавалът бележи спад с 60 стотинки, докато кайсиите са с 46% по-скъпи в сравнение с миналогодишните нива. Захарта запазва нивата си около 10% под цените от 2024 година, което демонстрира сложната динамика на пазарните процеси.
Експертите обръщат внимание на фундаменталните фактори, които влияят върху инфлационните процеси - повишаването на режийните разходи, включително електроенергията, връщането на ДДС за хляба и нарастването на разходите за труд. Тези елементи формират комплексна икономическа среда с многопластови предизвикателства.
Лъчезар Богданов предупреждава за потенциална икономическа стагнация, ако не настъпят съществени структурни промени. Според него, възможните сценарии включват задържане на приходите, свиване на печалбите и евентуални съкращения, които биха могли да повлияят на пазара на труда.
Важен акцент в анализа е необходимостта от целенасочена политика за постигане на инфлация между 1-2%, което се явява оптимален сценарий за устойчиво икономическо развитие. Експертите подчертават, че различията в ценообразуването са свързани с функционирането на пазара и потребителските навици.
Друг съществен момент е влиянието на въвеждането на еврото, което допълнително усложнява икономическата картина. Обменните бюра отчитат значителен ръст на клиентите, които променят левовете си, което допълнително илюстрира динамичните трансформации в паричната система.
Заключителните препоръки на икономическите експерти са насочени към необходимостта от увеличаване на местното производство, подобряване на количеството и качеството на продукцията, както и разширяване на експортния потенциал като стратегически подход за икономическа стабилизация.