Епохалната среща в столицата на Финландия бележи повратен момент в международните отношения по време на Студената война. На 1 август 1975 година представители от 35 държави от Северна Америка и Европа подписаха съдбоносен документ, който преначерта политическата карта на континента.
Заключителният акт от Хелзинки постави безпрецедентен механизъм за наблюдение на човешки права, обединявайки държави от противоположни военни съюзи - НАТО и Варшавския договор. България бе сред ключовите участници в този международен форум, който впоследствие се превърна в катализатор за демократични промени.
Споразумението гарантира неприкосновеността на националните граници и създаде безпрецедентна платформа за диалог между Изтока и Запада. Експерти по-късно определиха този документ като стратегически важен, който подготви почвата за политическите трансформации в Източна Европа през 1989 година.