В хазартната и онлайн игралната индустрия в България работят около 40 000 души, по оценка на представители на бранша. Те се притесняват от новите ограничения, които подготвя държавата.
Правителството предлага рязко ограничаване на рекламата на хазартни услуги. Отделен законопроект с допълнителни мерки, които биха могли да засегнат съществено сектора, предлагат и депутати от „Демократична България“, между които Божидар Божанов и Ивайло Мирчев.
В тези 40 000 влизат не само служителите на букмейкъри, казина и игрални зали. Влизат и програмисти, обслужващи центрове, производители на игрално оборудване и части за него. Към тях се добавят фирми за плащания и проверка на самоличността, за клиентски бази и сървъри, както и техници и механици. При наземния бизнес кръгът е още по-широк.
Ограниченията засягат лицензираните оператори, от които зависят свързаните с бранша дейности. Според бранша промените могат да ударят рекламните им разходи, а оттам и приходите и развитието им. По-трудно ще е да привличат нови клиенти, а част от потребителите може да преминат към нелицензирани оператори.
Според индустрията нелицензираният оператор не плаща българските лицензионни такси и не е под същия национален надзор. Може да работи с клиенти от чужбина, без в България да има персонал, офиси и оборудване, а в интернет рекламира без ограничения. На практика регулациите не му пречат да привлича посетители и да изгражда разпознаваемост. Ако търсенето се премести към такива оператори, залозите остават, но част от дейността, работните места и приходите за бюджета може да излязат извън страната.
По-малко приходи означава по-малко поръчки към доставчиците и по-малко нови назначения, а инвестициите и проектите отиват в други държави, обясняват от бранша. Всяка промяна в данъци, такси или правила влиза в сметките на фирмите, които решават къде да са следващите им проекти. Ако правилата се променят през няколко месеца, всяка инвестиция включва и риска от промяна, а следващият екип, развоен център или проект може да се насочи другаде.
Политическата нестабилност и честите промени в правилата карат фирмите да отлагат инвестиции, посочи Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара. Компаниите подхождат по-предпазливо към плановете си за следващата година, добави тя.
Сред компаниите с развойни центрове в България през годините са Bet365, Kaizen (Betano), Entain, Playtech, Evolution, Pragmatic Play, Genius Sport, DraftKings, Flutter и Delasport. Представител на индустрията посочва, че през последните 10 години българските фирми за софтуерни и хардуерни решения за игри са се наложили като водещи на международните изложения. От бранша смятат още, че с навлизането на изкуствения интелект България губи конкурентното си предимство в софтуера, където се формираше средна класа.
През последните две години хиляди работни места в големи международни компании в страната вече са загубени или предстои да бъдат. Takeaway.com прекрати дейността си у нас, като бяха засегнати около 220 служители и 480 куриери. Инженеринг центърът на Bosch в София, с около 670 позиции, се закрива. SE Bordnetze прекратява дейността си в България, като в Карнобат са засегнати около 800 работни места. MD Elektronik затваря производството си във Враца, където позициите са над 550. Малко по-рано Leoni прекрати производството в Плевен, където работеха около 1300 души.
Закриванията имат различни причини, не само данъчната политика у нас. Takeaway.com се насочва към по-печеливши пазари, а Bosch е засегнат от кризата и преустройството в автомобилната индустрия. Производствените компании се преструктурират в световен мащаб и са под натиск от конкурентите.