България остава една от водещите държави в региона по обхват и системност на хуманитарните програми за бежанци и уязвими групи. Глобалният фокус е върху адаптацията на украинските семейства, потърсили закрила от войната. "Програма за хуманитарна помощ и интеграция", въведена през май 2025 г., дава възможност на над 50 000 украинци с временна закрила достъп до базови услуги, образование, работа и медицинско обслужване, а за най-уязвимите – безсрочно настаняване и финансова подкрепа.
В началото на есента броят на украинците, настанени в хотели по програмата, намаля наполовина и все по-строги правила ограничават подкрепата: от 1 май жилището се отпуска само за уязвими групи – възрастни над 65 години, хора с постоянно увреждане, майки с малки деца и бременни. За останалите помощта е ограничена до 60 дни. Подобна реформа цели облекчаване на бюджета и ефективно разпределяне на ресурсите – разходите на държавата ще спаднат с над 100 милиона евро само през тази година.
"България изразява солидарност и разбиране, но няма да може да продължи с безсрочните програми за всички," – заявяват официални лица. Миграционният натиск принуждава властите да затегнат режима и да преориентират ресурсите към обществени бази и интеграционни услуги. Международните организации, включително ВКБООН, изразиха разбиране, но призовават да не се изоставят най-нуждаещите се.
В социалната сфера България е пример за партниране между държавата и доброволчески мрежи: непаричните дарения – храна, дрехи, уроци по език и психологическа благодарност, обединяват местни и бежански общности. Акцентът е върху адаптацията, самостоятелността и бъдещето: "Историите на украинските семейства, които изграждат нов живот и участват в гражданските инициативи, вдъхновяват всички ни," – обобщават анализаторите.
Хуманитарните предизвикателства за страната са значими – бюджетът се напряга, социалната интеграция изисква ресурси, а реформите на ЕС изтласкват част от потоците към Румъния и Сърбия. Промените в схемите за подкрепа са отражение на паневропейската тенденция към по-строг контрол и приоритизиране на рисковите групи. И все пак, България затвърждава ролята си на отговорен участник в европейската хуманитарна система и не спира да търси баланс между сигурността и солидарността.