В края на януари и началото на февруари грипът отново е тема номер едно в България. Няколко области вече минаха през обявена грипна епидемия, други са на ръба, а лекарите отчитат увеличение на усложненията – бронхити, пневмонии и обостряне на хронични заболявания. Здравните власти предупреждават, че сезонът навлиза в своя пик и призовават хората да бъдат по-внимателни – както към симптомите, така и към ежедневните навици.
По данни на Националния център по заразни и паразитни болести в момента доминира грип А, най-вече щам H3N2, а средната заболеваемост в страната е в рамките на стотици болни на 10 000 души, като в някои области стойностите са значително по-високи. В Пловдив, Бургас, Варна, Добрич и други региони бяха въведени временни противоепидемични мерки, включително грипни ваканции за учениците.
Как се проявява грипът и кога да реагираме
За разлика от много други зимни вируси, грипът започва внезапно. Хората често описват момента с израза "сутрин бях добре, вечер бях като прегазен". Типичните симптоми са:
- висока температура, която може да стигне и над 38,5–39 градуса;
- силна отпадналост и усещане за "счупеност";
- мускулни и ставни болки;
- главоболие, често зад очите;
- суха кашлица, болки в гърлото, хрема.
Лекарите съветват да потърсим медицинска помощ при рязко влошаване – много висока температура, която трудно се повлиява, задух, болка в гърдите, обърканост, силно влошаване на състоянието при деца, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания. При рискови групи (сърдечно-съдови заболявания, хронични белодробни болести, бременност, диабет) самолечението е особено опасно.
Как да не се разболеем: базови, но работещи мерки
Звучи банално, но основните оръжия срещу грипа са същите, които се препоръчват от години – просто трябва да ги спазваме последователно:
- Редовно миене на ръцете – с топла вода и сапун поне 20 секунди. Когато това не е възможно, дезинфектант на спиртна основа е добра алтернатива.
- Да избягваме да пипаме лицето – очите, носът и устата са "входната врата" за вирусите.
- Проветряване на помещенията – няколко пъти дневно, особено в домове, офиси и класни стаи, където има повече хора.
- Избягване на близък контакт с болни – ако някой около нас кашля, киха, видимо е болен, по-добре да запазим дистанция, колкото и неудобно да изглежда.
- Оставане у дома, когато сме болни – "ще изкарам деня на крак" обикновено означава да заразим още няколко души и да увеличим риска от усложнения за себе си.
Ваксинацията: защо есента не е единственият шанс
Експерти напомнят, че противогрипната ваксина остава най-добрата специфична профилактика. Световната здравна организация всяка година препоръчва състава на ваксините според доминиращите щамове за сезона. За 2025/2026 в тях са включени актуализирани варианти на грип А (H1N1 и H3N2) и грип B.
Оптимално е ваксината да се поставя през октомври–ноември, но при типичното за България забавяне на грипната вълна в края на януари имунизацията може да има смисъл и през декември. Имунитетът обикновено се развива за около 2 седмици и трае поне 6 месеца. Въпреки че ваксината не гарантира 100% защита, тя значително намалява риска от тежко протичане и усложнения, особено при възрастни и хора с хронични заболявания.
Как да подсилим имунитета без чудодейни рецепти
Имунитетът не се "вдига" с една таблетка или чай, но се изгражда с поредица от малки, постоянни навици:
- Сън – 7–8 часа нощем са по-ценни от шепа добавки. Недоспиването отслабва защитните сили.
- Хранене – повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, риба, ядки. Витамин C, витамин D, цинк и селен се набавят и от храната; при доказан дефицит лекар може да препоръча добавки.
- Движение – умерената физическа активност (бързо ходене, упражнения у дома, спорт) подобрява кръвообращението и подпомага имунната система.
- По-малко стрес – хроничният стрес потиска имунитета. Кратки разходки, дихателни упражнения, време без екран преди сън – всичко това има значение.
- Без "подпиране" с алкохол и цигари – и двете отслабват защитните механизми и увеличават риска от усложнения.
Какво да правим, ако все пак се разболеем
Ако грипът ни "хване", най-важното е да си дадем време за истинско възстановяване. Лекарите препоръчват:
- почивка у дома, без геройски ходене на работа или училище;
- много течности – вода, чай, бульони, за да избегнем обезводняване;
- леко, често хранене – не е нужно да се насилваме, но и да не оставаме напълно без енергия;
- антипиретици (лекарства за температура) и други медикаменти – само по схема, препоръчана от лекар или фармацевт;
- наблюдение за предупредителни симптоми – силен задух, болка в гърдите, объркване, влошаване след първоначално подобрение – повод незабавно да потърсим медицинска помощ.
Грипът няма как да бъде "изтрит" от зимата, но можем да намалим шанса да се разболеем тежко. Комбинацията от базова хигиена, разумно поведение, имунизация при възможност и грижа за съня, храненето и движението е най-сигурният щит. А ако все пак се разболеем – най-важни остават навременната реакция и това да не пренебрегваме сигналите на собственото си тяло.