Григорианският календар, чието име носи и до днес, бе въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. Това се случи в съответствие с була от 24 февруари 1582 г., издадена от папа Григорий XIII. Този календар представлява значителна корекция на древноримския Юлиански календар.
Основната причина за тази промяна бе необходимостта да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар е прието, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни. За да се компенсира дробната част, в Юлианския календар всяка четвърта година е високосна, съдържаща един ден повече.
Григорианският календар въвежда допълнителни уточнения. Годините, кратни на 100, не са високосни, с изключение на тези, които са кратни на 400. Това означава, че на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година. В резултат на тези корекции, средната продължителност на годината в Григорианския календар е 365,2425 дни. Тази стойност е значително по-близка до продължителността на тропическата година. Като пример, времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Възприемането на Григорианския календар в различните страни става постепенно и се разпростира в продължение на почти три века и половина. В нашата страна, този календар бе въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г. Преминаването към отчитане на времето единствено по нов стил започва на 1 април 1916 г. според юлианския календар, което съответства на 14 април според Григорианския календар. Тази промяна бе предизвикана от участието на България в Първата световна война, едно от най-кървавите и трагични събития в историята на Европа.