Горските пожари в Европа надминаха рекордите на 2025 г. заради Ел Ниньо

03.08.2026 | Природни бедствия

Франция и Испания вече бият исторически рекорди по опожарени площи, докато засилващото се Ел Ниньо заплашва да задълбочи кризата.

Снимка от Paulo SP/ Wikimedia, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Няколко европейски държави преживяват най-тежкия пожароопасен сезон от над десетилетие насам. Франция вече е надминала предишния си рекорд, Испания е на прага да надскочи историческите показатели от миналата година, а засилващото се явление Ел Ниньо провокира екстремна жега и засушаване в средиземноморския басейн, оказвайки все по-осезаемо влияние и върху световните стокови пазари.

По думите на френския премиер Себастиен Льокорню, от началото на годината във Франция са изгорели около 116 000 хектара – показател, който вече надхвърля предишния сезонен рекорд от 72 000 хектара, регистриран през 2022 година. В Испания са опустошени над 150 000 хектара – шест пъти повече в сравнение със същия период на миналата година, съобщи испанският министър-председател Педро Санчес.

Общо в рамките на ЕС през 2026 година са регистрирани над 1200 пожара – двойно повече от средногодишния показател, а опожарените площи вече надхвърлят 250 000 хектара, което се равнява приблизително на територията на Люксембург. Всичко това се случва, докато климатичният пик на пожароопасния сезон тепърва предстои.

Данните на Глобалната информационна система за горски пожари на ЕС показват, че до края на юли общата опожарена площ във Франция е повече от четири пъти по-висока от медианната стойност за периода 2012–2025 година. В Испания превишението е 3,5 пъти, а в Германия – три пъти спрямо историческите норми. Португалия и Обединеното кралство също отчитат значително по-високи от обичайните показатели, докато на Балканите ситуацията тази година остава относително спокойна.

Сезонната климатична прогноза на Световната метеорологична организация за периода август–octomвриy 2026 г. предвижда рязко засилване на Ел Ниньо. Очаква се температурните аномалии на океанската повърхност да достигнат около "2,9°C" през този период, с очакван пик през ноември. Прогнозира се и формирането на положителна фаза на Индийския океански дипол – комбинация, която обикновено засилва екстремните климатични явления в двете посоки. Американската национална администрация по океаните и атмосферата оценява вероятността от силен епизод на "63%", като последствията се очаква да продължат до началото на 2027 година.

Средиземноморският басейн попада в зоната с повишена вероятност за валежи под нормата, съгласно прогнозата на СМО – дефицит на влага, който сам по себе си увеличава риска от пожари, независимо от отделните горещи вълни.

Икономическите последствия вече започват да се проявяват. В средата на юли UBS предупредиха, че силно изразеното Ел Ниньо заплашва да разпали отново инфлацията в цяла Латинска Америка, посочвайки Колумбия като най-уязвимата страна. Анализатори от Moody's прогнозират забавяне на икономическия растеж в Азиатско-тихоокеанския регион до "4,1%" през 2026 година, спрямо "4,3%" през 2025 година, посочвайки сред ключовите рискове инфлацията на храните, предизвикана от Ел Ниньо, растящите суровинни цени и затягащата се парична политика.

Експортната цена на ориза от Виетнам през май се покачи до "412 долара" за тон на фона на опасения от засушаване, а индексът на цените на ориза на ФАО към ООН нарасна с "2,7%" за месеца.

Според данни на Yahoo Finance, базирани на исторически модели на Ел Ниньо, производството на пшеница в Австралия през сезона 2026–2027 година може да се понижи с между "20% и 60%" на годишна база. Тъй като през следващите три месеца се очаква явлението да се засили допълнително, икономисти и метеоролози единодушно предупреждават, че най-тежкото тепърва предстои.