Днес православната църква отбелязва голямата Задушница – поминалата събота преди Сирни заговезни, наричана още "Ден на всички души" преди началото на Великия пост. В съботния ден преди Маслената неделя се извършва специален помен за покойните, който тази година предшества началото на поста на 23 февруари, понеделник, след Сирни заговезни (Неделята на прошката) на 22 февруари.
Името "Ден на всички души" показва, че това е ден, посветен на възпоменаването на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" – сварена, подсладена пшеница, която символизира вярата във възкресението. В българската традиция към нея задължително се добавят хляб и вино, а в по-ново време и дребни сладки и соленки. Поменът може да бъде извършен на гроба, в църква или у дома, в зависимост от семейния обичай.
Задушниците винаги се падат в събота, защото в седмичния празничен цикъл Църквата е определила именно този ден за покойните. На тези дни близките на починалите посещават гробовете им, преливат ги с вино, прекадяват ги с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна "за Бог да прости душите на мъртвите".
В неделя, на Месопустна (Неделята на Страшния съд), евангелското четиво напомня за сцената на "Страшния съд" от Евангелието според Матей (25:31–46. Така паметта за починалите през Задушница естествено се свързва с подготовката за Великия пост и с духовното послание за отговорността на всеки човек пред Бога.