Всекидневната борба за оцеляване в Ивицата Газа се превърна в мъчителна реалност, която принуждава цивилното население да рискува живота си за най-обикновени нужди като храната. Картината, заснета през месец август предимно от палестински журналисти, рисува потресаваща картина на хуманитарна катастрофа. Тези истории, събрани от съвместен екип от обществени медии, членове на Европейския съюз за радио и телевизия, разкриват разтърсващата действителност, пред която е изправено населението, докато достъпът на чуждестранни кореспонденти до територията на Ивицата е силно ограничен.
Опасното пътуване за оцеляване
Един от хората, чиято съдба отразява трагизма на ситуацията, е 26-годишният Мохамед Абу Шеада. Той е един от мнозината, чийто живот е преобърнат от началото на конфликта. Живеещ със своята майка и четирима братя и сестри, Мохамед е претърпял 11 премествания. Неговите магазини и шивачници са унищожени, лишавайки семейството от всякакви доходи. Сега те зависят изцяло от хуманитарната помощ, а достъпът до нея е изпълнен с огромни рискове.
Два-три пъти седмично Мохамед поема на опасно пътуване, което може да му струва живота, за да донесе у дома една-единствена торба брашно. Маршрутът е изключително рисков, като самият той споделя: "Не е лесно да стигна до там, вървя със страх. 90% е шансът да не се върнеш жив." Мохамед вече е бил раняван, премазван от множеството, а пред очите му са загивали приятели, простреляни или прегазени от камиони.
Според него, центровете за дистрибуция, контролирани от Израел и Съединените щати, са твърде рисковани и отдалечени. Вместо това той се опитва да стигне до място, наречено "Зиким" в северозападната част на Ивицата, където камионите вече не са под контрола на израелската армия. Там, сред пълен хаос и сблъсъци за оскъдните провизии, той успява да се сдобие с чувал брашно. Впоследствие търгува част от него на пазар в близост до дома си, разменяйки 3 кг брашно за едва килограм и половина картофи. Този отчаян пазар, където храната е превърната в най-ценна валута, отразява тежестта на кризата.
Преди армията да забрани безопасните маршрути за помощи, ходех при Агенцията на ООН за палестинските бежанци. Получавахме съобщения по телефона да си вземем пакетите и се връщахме у дома – всичко беше лесно и човешко. Сега рискуваме живота си – искат да се бием помежду си за храна.
Недохранването като мълчалив убиец
Състоянието на Марям, деветгодишно момиче, чието тяло е напълно обезсилено от недохранване, е потресаващ пример за тежките последици от хуманитарната криза. Тя е настанена в болница "Рантиси" в северната част на град Газа заедно с майка си Мудала. 32-годишната майка е оставила останалите си три деца, за да се грижи за Марям, чието състояние се влошава с всеки изминал ден.
Последно ядох нормална храна преди два месеца, после храна нямаше. Спрях да се движа, прекалено съм болна.
Нейната майка, Мудала Имад Дауас, изразява своето отчаяние:
Готова съм всеки момент да изгубя дъщеря си. Насила ѝ давам да пие със спринцовка. Къса ми се сърцето – знам, че не ѝ харесва, но трябва да я насилвам да пие.
Подобна е съдбата и на 17-годишния Ахмед ал Батниджи. Преди войната той е бил здраво момче, но конфликтът е предизвикал сериозни здравословни проблеми, включително нарушения в усвояването на витамини и непоносимост към глутен. Страдащ от тежко недохранване, той споделя:
Болката става все по-силна, краката ми са подути. Не мога да живея нормално като другите, не мога да излизам и да се движа, стоя у дома.
Записът на неговата история, направен от канадската телевизия Си Би Си, е сред последните, тъй като момчето е починало малко след заснемането на репортажа.
Високите цени и липсата на достъп
Дори онези, които имат средства, са изправени пред почти невъзможни цени. Тауфик, учител, който се грижи за седемчленно семейство, сега работи за много по-ниска заплата. На пазара той става свидетел на абсурдно високи цени. Когато пита за цената на доматите и чува, че струват 120 (вероятно шекела), той възкликва: "Толкова скъпо!" Потресаващият факт е, че дори продавачите не могат да си позволят храната, която предлагат. Един от тях споделя: "Много хора питат за цените, но накрая никой не купува. Продавам храна, но едва изхранвам децата си."
Д-р Абу Абед, който работи в местна клиника, потвърждава, че недохранването е масов проблем. "Пациентите, дори медицинските лица – всички в Газа страдат от различна степен на остро недохранване," казва той, докато червените маркери се появяват масово при измерване на деца, възрастни и болни.
Медици в епицентъра на кризата
Доктор Сулейман ал-Дерби, 30-годишен медик от Рафа, работи в болница "Насер" в град Хан Юнис. Той описва пренаселеността в бежанския лагер Ал Мауаси, където хората често не могат да стигнат до болница. Затова той сам посещава нуждаещите се, сменяйки превръзката на момче, пострадало при опит да получи хуманитарна помощ. Дори медиците са жертви на кризата. "Разбира се, недохранването се отразява и на нас – изморени сме, усещаме болка и е много трудно, особено в операционната," споделя той, докато се отправя към болницата, за да извърши поредната операция.
Посланието на надеждата
Въпреки отчаянието, малки искри на надежда проблясват. Група млади палестинци стартират проекта "Тамра" в северната част на Газа, за да се справят с кризата със собствени сили. Те започват да садят зеленчуци и плодове, а след това раздават семена на семействата, за да могат да произвеждат собствена храна.
Основателката на "Тамра" Лина ал Мадун обяснява, че зад инициативата стоят две основни причини:
- спешната нужда от храна заради блокадата
- желанието да изпратят ясно послание към света
Защото да садиш растения, означава, че си свързан със земята. Искаме да кажем на света – ние няма да напуснем тази земя. Тя е наша, тук садим и тук ще останем.