Пет фармацевтични организации, водени от Българския фармацевтичен съюз (БФС), искат нелегалното производство и продажба на лекарства да стане престъпление по Наказателния кодекс (НК), а не само административно нарушение. С общо писмо до премиера, председателя на Народното събрание и министрите на здравеопазването и на правосъдието те отправиха искането в сряда, 14 октомври.
Писмото подписаха и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства, Българската асоциация на търговците на едро и дребно с лекарства и Българската генерична фармацевтична асоциация. Подписа го и БФС.
Началото на историята: Фармацевтичният бранш иска нелегалната търговия с лекарства да е престъпление
Организациите искат наказателна отговорност за хора и фирми, които не търгуват на едро или дребно с лекарства, но ги произвеждат или пускат на пазара извън установения ред. Така, според тях, ще се ограничат доставката и употребата на опасни продукти.
От властите очакват работна група с техни представители и законопроект за промени в НК, внесен в парламента в кратък срок.
По тяхна преценка глобите по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не възпират нарушителите. При онлайн продажбите зад тях най-често стоят неизвестни лица или фирми без имущество, от които санкция не може да се събере. Затова за откриването и наказването им трябвали всички средства на наказателното право, смятат организациите.
Председателят на БФС Димитър Маринов каза, че днес и хванат нарушител отнася само глоба. Регионалните здравни инспекции, които налагат санкциите, нямат капацитет срещу онлайн търговията. Голяма част от сайтовете са на домейни извън България и ЕС и се блокират трудно, а свален сайт се появява на нов адрес след часове. Лекарствата обаче стигат физически до купувачите, затова участниците в доставките могат да бъдат установени, според Маринов.
Най-тревожни според него са инжекционните продукти за отслабване, които понякога се продават като хранителни добавки. Добавките са с друг режим и по закон не могат да съдържат лекарствени вещества. Лекарствата са особена стока, обясни Маринов: лекар ги предписва, фармацевт ги отпуска. Законната верига се контролира строго за произход, качество и условия на съхранение, а при нелегалната такива гаранции няма.
Здравният министър Катя Ивкова съобщи преди дни, че са установени 73 онлайн платформи с незаконна продажба на лекарства, над 30 от тях основно на пептиди. По думите ѝ в НК има празноти и тя ще поиска от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата предложения за законови промени, които да позволят тази търговия да се счита за престъпление. Министерството публикува и списък с около 70 сайта, от които гражданите не бива да поръчват лекарства.
БФС предлага още ваксините да се поставят в аптеките от магистър-фармацевти с допълнително обучение. Според Маринов така е в редица европейски държави и достъпът до имунизации се улеснява.
Сега пациентът първо отива при лекар, после купува ваксината от аптека, носи я сам при температура обикновено между 2 и 8 градуса и се връща при лекаря да му я постави. Маринов смята, че това е неудобно и крие риск от неправилно съхранение. Той подкрепя и безплатни ваксини за всички рискови групи, ако има финансиране, защото превенцията струва много по-малко от лечението. Безплатните имунизационни програми на министерството засега минават през личните лекари.
Инжекционните противогрипни ваксини се очакват в България между 9 и 13 ноември, а в аптеките ще стигнат ден-два по-късно. Две компании са потвърдили количества за безплатните програми на министерството. За свободната продажба ще доставя само един производител, тъй като вторият е уведомил, че няма да дава количества на свободния пазар.