Мащабна трансформация на европейската пристанищна инфраструктура се разгръща като превантивна стратегия срещу потенциални военни предизвикателства. Водещи морски центрове като Роттердам и Антверпен-Брюж преминават към активна военна адаптация, координирайки своите отбранителни капацитети.
Пристанище Роттердам, най-голямото в Европейския съюз, предприема безпрецедентни подготвителни действия. Ръководството официално потвърди готовността си да осигурява специализирани площадки за военни кораби на НАТО, като очаква четири до пет акостирания годишно. Годишният товарооборот на пристанището възлиза на впечатляващите 436 милиона тона, обслужвайки близо 28 000 морски и 91 000 вътрешни плавателни съда.
Ключов момент в тази стратегическа трансформация е изявлението на главния изпълнителен директор Бодевейн Симонс, който подчерта новия колаборативен подход между европейските пристанища. "Вече не сме толкова конкуренти, колкото съюзници в обща мисия", заяви той, илюстрирайки нарастващата солидарност.
Паралелно с пристанищната подготовка, Европейската комисия разработва амбициозен план "ReArm Europe" на стойност 800 милиарда евро. Председателят Урсула фон дер Лайен представи инициативата през март 2025 година, която предвижда облекчаване на бюджетните ограничения за увеличаване на отбранителните разходи.
Нидерландия демонстрира лидерство, като планира да увеличи военните си разходи до 5% от брутния вътрешен продукт. Този бюджет включва 3,5% за основни военни нужди и допълнителни 1,5% за свързани с отбраната инвестиции като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.
Допълнителен аспект на отбранителната подготовка е морското разузнаване. Дания инициира разполагането на морски дронове в Балтийско море, целящи наблюдение и защита на подводната инфраструктура. НАТО активно тества технологии за проследяване на руски военни и търговски кораби.
Антверпен-Брюж, вторият по значимост европейски порт, също се включва в тази мащабна подготовка. Пристанището обработва годишно около 280 милиона тона товари и вече редовно приема товари за американските военни формирования в Европа.
Тези координирани действия илюстрират нарастващата геополитическа нестабилност и решимостта на европейските страни да укрепят своята отбранителна способност в променящата се международна среда.