На фона на засилената дипломатическа подкрепа от Пекин, Кремъл предприе дръзка ескалация на войната срещу Украйна. По данни на авторитетното британско издание The Times, руският президент Владимир Путин е дал ход на нова, по-агресивна фаза от конфликта. Този ход бележи значителен обрат и представлява пряк отговор на вътрешни и външни фактори.
Удар по правителствен център в Киев
Кулминацията на това ново офанзивно мислене бе ударът срещу сградата на Кабинета на министрите в Киев. Тази атака не е просто поредното военно действие, а има ясно политическо и символично значение. Това е първият път от началото на пълномащабното нахлуване, в който руска ракета поразява правителствена институция в самото сърце на украинската столица. Докато сирените за въздушна тревога късаха тишината над града, експлозията отекна като предупреждение, насочено към украинското правителство и международната общност. Наблюдатели на място съобщават за значителни щети по ключовата държавна институция, като въздушната офанзива е била сред най-масираните от началото на войната.
Китайската подкрепа и вътрешен натиск
Според The Times, увереността на руския лидер, която стои зад тази решителна ескалация, е била значително подсилена след скорошната му среща със Си Дзинпин в Пекин. По време на преговорите в китайската столица, двамата лидери са подчертали "безпрецедентно високо ниво" на двустранните си отношения. По време на военния парад, последвал срещата, Путин е бил позициониран непосредствено вдясно от китайския лидер, което е силен и недвусмислен политически сигнал. Този демонстративен жест се тълкува като знак за тясна координация и взаимна подкрепа между двете държави, особено в контекста на агресивната политика на Русия.
Анализатори отбелязват, че този ход на Кремъл е също така отговор на натиска от вътрешни радикални кръгове в Русия. Тези среди отдавна настояват за по-безкомпромисни действия и по-специално за удари по т.нар. "центрове за вземане на решения" в Украйна. Новата атака по Киев изглежда като удовлетворяване на тези искания, което може да има за цел да консолидира вътрешната подкрепа за войната и да представи Кремъл като по-решителен и силен.
Тази нова фаза от конфликта поставя под сериозно изпитание международното право и регионалната стабилност, показвайки, че руското ръководство е готово да разширява границите на военните действия, особено когато се чувства подкрепено от ключови световни сили.