Десетгодишният план на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) за развитие на електропреносната мрежа през 2026–2035 г. отново не обръща достатъчно внимание на вътрешната преносна мрежа и на връзките ѝ с разпределителните мрежи. С тази критика излезе „Електроразпределение юг“ (ЕР Юг) на общественото обсъждане на документа в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Регулаторът ще приеме плана окончателно на закрито заседание на 11 ноември. Датата насрочи председателят на КЕВР Пламен Младеновски.
Критиката дойде от „Електроразпределение юг“ (ЕР Юг). С нея се съгласиха Младеновски и членовете на комисията Благой Голубарев и Таско Ерменков. Младеновски и Голубарев смятат, че планът е направен професионално от преносна гледна точка. Според тях и тази година, както и в предишните, липсва внимание към връзката с мрежите, които разнасят тока до потребителите.
„Основното ни притеснение е, че развитието на вътрешната преносна мрежа и връзките ѝ с разпределителните мрежи отново не получават необходимата тежест и внимание в плана“, каза представителят на ЕР Юг Щерю Радев.
Той обясни, че дружеството е изпратило на ЕСО подробно становище и списък с обекти. Радев заяви, че тези обекти присъстват в документа само формално, без да са оценени. Той смята, че ЕСО гледа на мрежата като на сбор от отделни присъединявания, а така не може да продължава. Според него преносната и разпределителната мрежа трябва да се развиват заедно и по общ план.
Радев посочи, че липсата на развитие на вътрешната мрежа вече създава реални проблеми около Пловдив и в други райони, където индустрията расте бързо. Там идват нови инвестиции, търсят се все повече присъединявания и нови мощности, а свободните възможности за включване в мрежата вече не достигат. Преди няколко години това засягало новите производствени мощности. Напоследък все по-често засяга и новите обекти, които само потребяват ток.
ЕР Юг също беше критикувано. Дружеството е длъжно да изготвя свой официален план за развитие на разпределителната мрежа, но не го прави. Точно тази липса е официалното основание исканията му да нямат нужната тежест в плана на ЕСО.
„Електроразпределителни мрежи Запад“ подкрепи документа. Представителката на дружеството Кристина Коцева каза, че ЕСО е включил обектите, които те са предложили. КЕВР призова ЕСО и разпределителните дружества да водят по-ползотворен разговор помежду си.
Планът представи Иван Стоянов, заместник-директор „Централно диспечерско управление“ в ЕСО. Според него документът отговаря на закона и следва Националния интегриран план „Енергетика и климат“. В плана има сценарии за производството, за новите мощности, за развитието на мрежата и за трудностите при задължението да се присъединяват нови обекти, особено системи за съхранение на енергия. Такива системи се включват масово най-вече през последните две години.
„В момента сме на едно от първите места като оператор в континентална Европа по системи за съхранение“, каза Стоянов. Той добави, че те помагат на системата да работи, но носят и проблеми, които трябва да се решат в кратки срокове.
На заседанието беше и Мария Кръстева, оперативен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Планът предвижда 747 мегавата вятърни мощности до 2035 г. Според Кръстева това не отговаря на националната цел, която е над 2000 мегавата вятърни паркове на сушата плюс паркове в морето.
Кръстева поиска от ЕСО повече прозрачност и навременна информация предварително за предстоящите ремонти и реконструкции в мрежата.