Военната кампания на 17 юли 1279 година се превръща в повратен момент за българската държавност, когато народният водач Ивайло демонстрира изключителни пълководчески умения в планинския район около днешния град Котел. Въпреки значителното числено превъзходство на противника, българският въстаник успява да разгроми византийската армия, предвождана от генерал Мурин.
Стратегическата битка при Девина се развива драматично – Ивайло умело използва теренните особености на планинския проход, което му позволява да неутрализира превъзходството на неприятелските сили. Резултатът е пълен разгром на византийската армия, като множество вражески войници са пленени и впоследствие екзекутирани по заповед на българския лидер.
Последствията от тази победа са изключително значими за политическата ситуация. Втората византийска армия, изпратена под командването на априн, също търпи поражение. Съперникът на Ивайло – Иван Асен III, е принуден да напусне пределите на България и да потърси убежище в Константинопол.
Този военен успех затвърждава позициите на Ивайло като харизматичен народен водач и пълководец, който не само защитава българските земи, но и предизвиква могъщата Византийска империя. Битката при Девина се превръща в ключов епизод от неговото кратко, но забележително царуване.