Защитата на националния интерес със силата на оръжието и способността за маневриране в сложна международна среда са в основата на успеха от 1885 г., подчерта народният представител от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова. В декларация от парламентарната трибуна, посветена на Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, тя акцентира върху факта, че този исторически момент е доказателство за политическата воля на страната да отстоява своите решения, независимо от външния натиск.
Според Белобрадова, Съединението не е плод на предварителни споразумения между великите сили, нито е резултат от благоприятна международна конюнктура. В онези години България е действала при силно ограничени възможности, заобиколена от държави със собствени амбиции. Ключова роля в този процес изиграва княз Александър Батенберг, който въпреки съзнанието за огромните рискове, заявява: „Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението“, и допълва в манифестите си: „Аз съм признал Съединението за станало“. Така извършеното в Пловдив се превръща в официална позиция на българската държава.
Предизвикателствата пред младото княжество са сериозни, особено в лицето на Русия, която не приема акта. Депутатът отбеляза, че след 6 септември всяко действие на страната е изисквало прецизно съобразяване с международната обстановка. Апогеят на тази борба настъпва със Сръбско-българската война, обявена само два месеца по-късно. В ситуация, в която армията е без руския си команден състав, а държавата е подложен на огромен натиск, защитата при Сливница се превръща в съдбоносна. „Там се решава дали политическият акт от 6 септември ще бъде удържан“, посочи Белобрадова, добавяйки, че победата на бойното поле прави невъзможно връщането към статуквото отпреди Съединението.
Този успех на 1885 г. е постигнат чрез способността на държавата да извърши промяната, да я защити и в крайна сметка да наложи ново положение, пред което останалите са принудени да се съобразят. Според народния представител, това не прави българите войнолюбци, а показва, че една държава трябва да бъде способна да брани решенията си, когато дипломацията премине във военен натиск.
В съвременен контекст Белобрадова направи паралел, отбелязвайки, че днешна България се намира в несравнимо по-силна международна позиция като член на Европейския съюз, еврозоната и НАТО. Разликата е в това, че днес ние не стоим извън масата, на която се вземат решенията, а имаме съюзници, право на глас и възможност да изграждаме коалиции около своите приоритети. Днешният прочит на 6 септември ни учи именно на това – как да разбираме международната среда и да работим успешно в нея.