Според полковника от резерва Владимир Миленски и Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, атаките в Черно море налагат България по-бързо да засили отбраната си.
Германските зенитно-ракетни комплекси, за чиято покупка гласува парламентът, не служат срещу дронове, твърди Миленски. Те са предвидени за конкретна военна ситуация и задача, различна от сегашната.
Проблем са бавните доставки за отбраната и неумението на държавата да се приспособява към военна обстановка, която се променя бързо, смята той.
Реакцията на властите след атаките е слаба, каза Миленски. България се нуждае от дългосрочна стратегия, а не от мерки, които идват едва след инцидент. Управляващите не са дори тактици и реагират чак след като бъдат ударени.
Иванджиков посрещна положително влизането на България в антидрон инициативата на НАТО. Държавата, бизнесът и науката трябва да действат по-координирано, каза той.
Мобилните антидрон системи, с които разполага страната, имат малък обхват и не дават пълна защита. Нужни са радари, сензори и сателити, свързани в обща мрежа, посочи Иванджиков.
Журналистът Юлия Баховски обясни, че според румънския президент атаките са с въздушни дронове. В Румъния институциите и обществото не комуникират координирано, затова изводите са трудни, добави тя.
В Румъния се обсъжда задействане на член 4 от договора на НАТО, но официална позиция на отговорно лице Баховски не е чула.