Климатичните промени взимат хиляди човешки живота в България. За 2025 година се очакват преки икономически загуби от над 1 млрд. евро. Това е около 1 процент от брутния вътрешен продукт или близо 140 евро на човек от населението. Това сочи нов доклад на екип български учени, координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения у нас вече не са изолирани случаи, а знак, че климатът на страната трайно се променя, предупреждават авторите на доклада „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, до който БТА е получила достъп. Зад него стои екип от учени от различни области.
По индекса CCPI за 2025 г., който измерва доколко добре страните се справят с климатичните промени, България е на 50-о място от общо 64 държави. Слабо представяне имаме по емисиите на парникови газове, много слабо – в климатичната политика и в енергопотреблението, а средно – при дела на възобновяемата енергия.
Средната годишна температура у нас за периода 1991-2020 г. е с около 0,8 градуса по-висока спрямо периода 1961-1990 г. Затоплянето личи най-силно в Северна България и през лятото, пише в доклада. Горещите дни и нощи, които сега са 10-20, могат да станат 50-60 до края на века – независимо кой сценарий за бъдещите емисии в крайна сметка ще се сбъдне.
При сценарий с високи емисии средната годишна температура у нас ще стигне около 14,1 градуса по Целзий към края на века. Сега такава стойност е изключение дори за най-топлите южни райони на страната. На практика климатът на цяла България ще се „премести“ на няколкостотин километра на юг, обясняват учените от екипа.
Годишното количество валежи остава горе-долу същото. Но зад тази стабилност се крие пълна промяна в характера им. Слабият и умереният дъжд намалява, а проливните и опасните валежи стават много повече. По Черноморието и в Източна България екстремните валежи зачестяват с 60-75 процента след 1991 г. Появява се и нов модел – сухо лято, съчетано с концентрирани есенни дъждове. Именно той стои зад зачестяващите внезапни наводнения. Бедствията в Карловско през 2022 г., в Царево през 2023 и 2025 г. и в Елените през 2025 г. потвърждават точно тези прогнози, посочват авторите на доклада.
Горещините са водеща, но подценявана причина за свръхсмъртност у нас, сочи докладът. През 2023 г. те са свързани с 1670 смъртни случая – 229 на милион души, второто по големина ниво в цяла Европа, а през 2024 г. броят на свързаните с горещините смъртни случаи вече е 3414. Смъртността сред хората над 65 години заради горещините се е вдигнала с над 150 процента спрямо периода 1990-2000 г. Непропорционално засегнати са жените и хората над 80 години, отбелязват от екипа.
Градовете допълнително усилват тези рискове, показва докладът. В София лятото температурите се вдигат средно с 2,5 градуса над фоновите – прегряване, заради което стават около 95 допълнителни смъртни случая на сезон. 77 процента от жителите на столицата нямат достатъчно зелени площи наблизо, а дървесното покритие в града е малко над 10 процента. Според Световната здравна организация, ако то стигне 30 процента, лятната смъртност би могла да падне с около 40 процента, посочват експертите.
При сценарий с високи бъдещи емисии свързаните с горещините смъртни случаи могат да нараснат до 3463 годишно в периода 2071-2099 г., спрямо около 1150 сега. Ако емисиите бъдат ограничени, броят би могъл да остане до около 1742, пресмятат авторите на доклада.
Загубите от климата за България не са само еднократни щети от суши, горещини, наводнения и пожари – те засягат и производителността на икономиката, публичните финанси, инфраструктурата и доходите на домакинствата в по-дългосрочен план. Според изчисления на Европейската агенция по околна среда, ако страната не предприеме допълнителни мерки за приспособяване, до 2050 г. може да загуби между 1 процент – при оптимистичен сценарий, и 3,5 процента – при песимистичен, от реалния си брутен вътрешен продукт заради климата.
Застраховките срещу климатични рискове покриват под 50 процента от случаите въпреки нарастващите загуби през последните две десетилетия, показва докладът. Независими оценки сочат, че едва около 8 процента от домакинствата у нас имат такава застраховка.
Дните със суша, които сега са 50-60, могат да станат 70-80 и повече след 2037 г., като най-засегнати ще бъдат районите на Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе, прогнозират учените. В Добруджа – наричана житницата на България – проблемът не идва толкова от постепенното затопляне, колкото от рязко нарастващата разлика между отделните години и от слабото „зареждане“ на почвата с влага през зимата.
Годишният прираст на горите у нас може да падне с до 3,5 милиона кубични метра – равностойно на 42 процента от сегашния годишен добив, посочва докладът. Над 60 процента от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са в лошо и незадоволително състояние. Полезащитните пояси в Североизточна България се влошават заради засушаването, което допълнително отслабва защитата, която дават, пишат авторите.
Основният извод на екипа е, че България формално е привела климатичните си политики в съответствие с европейските правила, но трудно ги прилага на практика. Сред основните причини учените сочат краткосрочното планиране, честата смяна на решенията, слабите възможности на администрацията и зависимостта от европейско финансиране по проекти.
У нас липсва национален регистър на щетите от климатични бедствия, а моделът на финансиране реагира едва след като бедствието вече е станало, вместо да го предотвратява предварително, посочват авторите на доклада. Държавният бюджет засега слабо отчита климатичните рискове – въпрос, който става още по-важен, след като България присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Докладът е резултат от работата на екип учени от Националния институт по метеорология и хидрология, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет – София. По думите на авторите това е първата толкова подробна обща оценка у нас на въздействието на климатичните промени върху природата, стопанската дейност и здравето на хората.