Основната причина за поскъпването в България е по-скъпата енергия след март, а не еврото, смята британският финансов експерт и писател Дейвид Марш. В интервю той определи инфлацията от 6% като твърде висока и каза, че тя трябва да падне, а държавата да намали бюджетния дефицит и публичните разходи.
Марш гостува в София тази седмица на финансов форум, където участва и управителят на БНБ Димитър Радев. В интервюто той коментира последиците от еврото, българската икономика, бюджетните разходи и геополитическите заплахи пред Европа.
Почти година след приемането на еврото в България поскъпват горивата, дрехите и храните. Мнозина свързват цените с новата валута, а много българи са искали да запазят лева.
Данните, които Марш е виждал, показват, че инфлацията се ускорява след март, а не по-рано. От март растат и цените на енергията, след началото на войната между Израел и САЩ и Иран. Затова според него вероятно е грешка поскъпването да се обяснява с еврото.
Разходите за живот са скочили основно заради енергийната инфлация, тоест заради по-скъпата енергия, смята експертът.
Той допуска, че еврото има известен дял, защото при смяната на валутата цените леко са били закръглени нагоре, както в други страни. Главната причина обаче не била тя.
У хората има силно усещане, че еврото е виновно за по-високите сметки, но статистиката не го потвърждава, каза Марш.
На привържениците на лева той отговори, че е рано за оценки. Нищо вече не може да се върне и са нужни време, за да се видят последиците от смяната на валутата. Курсът спрямо еврото е премахнат и пътят назад е затворен.
Марш следи еврото от 50 години. В проекта на общата валута има елементи на крехкост, според него, но българите ще спечелят, ако се придържат към избрания курс.
Най-голямата уязвимост за еврозоната е, че тя е паричен съюз без политически съюз. Страните имат обща валута, но нямат общо правителство, което да решава за бюджетите и данъците. Това обаче няма да е главното за ефекта от еврото върху България, уточни той.
Той се тревожи много повече за големите страни в еврозоната, отколкото за новите членове, и не очаква нова криза в паричния съюз да тръгне от България. Ако все пак дойде криза, връзките на солидарност и сътрудничество в Управителния съвет на Европейската централна банка ще са изключително важни.
Ползите от членството Марш вижда в обмена на информация, в края на несигурността около валутния курс и в добрите отношения с други централни банкери.
Преди еврото България нямаше думата за лихвите. Левът беше вързан за еврото и страната на практика следваше решения, взети другаде. Сега управителят на централната банка има глас във Франкфурт.
Радев участва в заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, които са на всеки шест седмици. В съвета има 27 души и той е един от тях. Марш смята, че влиянието му там е малко, защото рядко се гласува.
Попитан какво би направил като финансов министър, Марш отговори, че би поискал мандат от няколко години, а не за един ден. Би започнал разговори с източниците на международен капитал, тоест с тези, които дават пари назаем или инвестират в други страни. Би искал Световната банка и Международният валутен фонд да са на негова страна.
Би се срещнал и с големите пенсионни фондове на Дания, Швеция и Норвегия, с китайците и с американците, за да привлече инвестиции. После би подредил собствената си къща, тоест държавните финанси.
Бюджетният дефицит в момента е досадно голям и Марш би го намалил. Дефицитът е разликата между онова, което държавата харчи, и онова, което събира от данъци и такси. Когато е голяма, държавата тегли заеми, за да покрие разходите.
Според него икономиката расте сравнително добре, а хората харчат много, отчасти защото ниските лихви правят кредитите по-евтини. Има обаче опасност от прегряване, така икономистите наричат положение, в което търсенето расте по-бързо, отколкото икономиката може да произвежда, и това дърпа цените нагоре. Затова Марш би съкратил публичните разходи.
Великобритания запази паунда и напусна Европейския съюз. От референдума за излизане минаха 10 години и според Марш от Брекзит не са спечелили нито тя, нито Европа. Той смята, че страната няма да се върне в ЕС и не иска еврото.