Девет български евродепутати възразиха срещу плана Комисията по досиетата да бъде закрита, а функциите ѝ да преминат към Държавна агенция „Архиви“. В обща официална позиция те искат законопроектът да бъде оттеглен.
Позицията е на Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е пуснат за обществено обсъждане. Предложиха го управляващите. Той предвижда нова Централна експертна комисия. Кои ще са членовете ѝ, какви ще са задачите ѝ и по какви правила ще работи, ще се определя административно. Управляващите обясняват промяната с административна реформа, оптимизация и икономии.
Евродепутатите наричат решението стряскащо. Според тях то буди съмнения за идеологическата посока на управлението, което действа по принципа, че който контролира разказа за миналото, контролира и бъдещето. В позицията се говори за „сегашното управление, което няма никакви притеснения да се обгражда с генерали, офицери и агенти от Държавна сигурност и техните семейства“.
Подписалите намират доводите за реформа, оптимизация и икономии за странни. Според тях икономиите сами по себе си не оправдават закриването на институцията. „Не можем да измерваме в бюджетни пера цената на истината за тоталитарния режим“, пишат те. Ако целта е само оптимизация, правителството трябва да обясни защо това налага промяна в такъв мащаб.
Сега Комисията се избира от Народното събрание, никоя партия няма мнозинство в нея и тя се отчита само пред парламента. Според евродепутатите с преминаването към ДА „Архиви“ тази независимост се губи. Особено ги тревожи новата Централна експертна комисия: няма ясни ограничения кой може да участва в нея, нито защита от зависимости от бившите репресивни структури и от сегашните служби. Искат гаранцията за независимост при обявяването на принадлежност към тоталитарните служби да е записана в закон, а не в административни решения.
Те подкрепят по-ефективна работа, дигитализация и по-добър достъп до документите, но закриването на работеща институция според тях изисква убедителни доказателства. Комисията е изградила сериозен архивен и експертен капацитет и работеща система за съхранение и предоставяне на документи, посочват евродепутатите. От документите се вижда как е действал репресивният апарат, кой е стоял зад преследването на хиляди хора и каква е била ролята на хора, които по-късно са стигнали до властта. Комисията не пише история по поръчка, а публикува факти с архивни доказателства, а това е част от правото на гражданите да знаят истината, пишат те.
Законопроектът е определен като нецелесъобразен, неаргументиран и необоснован. Според подписалите отварянето на архивите е част от демократичния преход и от европейския ангажимент към паметта за жертвите, а Европейският парламент многократно е подчертавал значението на архивите на тоталитарните режими. ЕС е общност и на ценности като демокрация, човешко достойнство, върховенство на закона и историческа памет, напомнят те. Помирение и демокрация се градят с истина, памет и прозрачност, а не със забрава, а истината за комунизма според тях не е партиен, а демократичен въпрос.
Законът за досиетата е приет през 2006 г., а Комисията е създадена по препоръки на европейските институции преди влизането на България в ЕС. Основната препоръка тогава и сега е органът да е максимално независим. Същите препоръки за архивите на тоталитарните служби се отправят днес и към страните кандидатки за ЕС, най-вече за УДБА и КОС, които са действали срещу българския интерес в бивша Югославия.
Според евродепутатите през 2006 г. тогавашните управляващи не са очаквали законът да заработи. Те отдават признание на служителите на Комисията и на тогавашния ѝ председател Евтим Костадинов.