За около една седмица близо 80, предимно заместник-административни ръководители в съдебната система, са подали оставки от постовете си, за да се възползват от действащата към момента законова уредба. Тя им позволява след освобождаване от ръководна позиция да се върнат като редови магистрати в съда или прокуратурата, в които са заемали ръководна длъжност.
Информацията беше съобщена от министъра на правосъдието Николай Найденов по време на обсъждането на второ четене на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в правната комисия. Той уточни, че се позовава на неофициални данни, достигнали до него във връзка с подадените оставки.
Изказването му беше направено в контекста на предложени изменения в чл. 169 от ЗСВ от страна на парламентарната група "Прогресивна България". Именно очакваната промяна в този текст се счита за причина част от зам.-шефовете в съдебната система да побързат да се откажат от ръководните си позиции, докато все още действа по-благоприятният за тях режим.
В момента чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ уреждат възможността по изключение за административен ръководител или негов заместник да бъде назначен съдия или прокурор от по-ниско ниво. Същевременно ал. 5 предвижда следното: "След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен ръководител".
На практика това означава, че ако един окръжен съдия бъде назначен за заместник-председател на апелативен съд, след освобождаването му от ръководната длъжност той може да избира – да се върне в окръжния съд или да остане като редови магистрат в апелативния съд. Именно тази възможност е в основата на сегашното законово положение, от което много ръководители и заместници се опитват да се възползват, преди да настъпят промени.
До 5 юни беше срокът, в който народните представители можеха да внасят предложения за изменения в ЗСВ между първо и второ четене. В този период "Прогресивна България" представи няколко редакции на чл. 169, насочени към ограничаване на привилегиите на административните ръководители и техните заместници.
Първото от предложенията предвижда отпадане на възможността заместник-административни ръководители в съдебната система да бъдат назначавани от по-ниско ниво. С други думи, би се ограничила практиката магистрати от по-ниска инстанция да прескачат "стъпала" в йерархията, за да заемат ръководен пост в по-висш съд или прокуратура.
Втората предложена промяна засяга директно ал. 5 на чл. 169 от ЗСВ. В нея управляващите предлагат текст, според който, след освобождаване от длъжността административен ръководител или заместник на административен ръководител, магистратите да се връщат единствено на заеманата преди избора длъжност – без право да остават като редови съдии, прокурори или следователи в органа, който са ръководили.
Предложената редакция гласи: "След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател". Това означава, че в посочения пример окръжен съдия, станал зам.-шеф на апелативен съд, след освобождаването си вече няма да може да остане в апелативния съд, а задължително ще се върне в окръжния съд.
Третият акцент в предложените изменения е свързан с атестирането на административните ръководители и техните заместници. Идеята на "Прогресивна България" е магистрат, който е получил оценка "добра" при атестация, да няма право да бъде избиран за административен ръководител. Така на ръководни позиции ще могат да бъдат издигани само магистрати с по-висока оценка, което според вносителите трябва да повиши критериите за управление в съдебната система.
Комбинацията от тези предложения очертава значително по-строг режим за кариерното развитие на административните ръководители и техните заместници. Очакванията са, че при приемане на промените възможността за оставане в по-висша инстанция след ръководен мандат ще отпадне, а изискванията към оценката от атестациите ще ограничат кръга на потенциалните кандидати за шефски позиции.
Именно в този контекст става ясно и защо за кратък период близо 80 заместник-ръководители са избрали да подадат оставка сега – за да могат да се възползват от действащата разпоредба и да запазят мястото си в по-висша инстанция като редови магистрати. Предстои парламентът окончателно да реши какъв ще бъде новият режим и дали предложените от "Прогресивна България" ограничения ще бъдат приети в пълния им обем.