Напрежение в парламентарната зала днес, след като депутатите одобриха на второ четене ключови промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Законопроектът, който предизвика ожесточени дебати, беше приет въпреки силната опозиция от страна на „Продължаваме промяната“, които го определиха като лобистки и опасен за държавния интерес.
От трибуната на Народното събрание, народният представител Стела Николова от „Продължаваме промяната“ заяви, че партията ѝ няма да подкрепи предложените изменения. Тя разкритикува остро подхода на управляващите, твърдейки, че законът урежда "отново частен случай". Според Николова, някои от предложените текстове крият риск от създаване на "разпарчетосана пристанищна инфраструктура", което би имало дългосрочни негативни последици за страната. Тя отправи призив към колегите си за повече "държавническо" мислене и ги призова да се замислят "как действаме и да не правим законодателни промени за частни случаи".
В защита на законопроекта, Андрей Рунчев от ГЕРБ-СДС подчерта, че неговата парламентарна група ще го подкрепи. Той обясни, че са били направени конкретни предложения, които са били приети на заседанието на Комисията по транспорт и съобщенията, което по думите му е довело до подобряване на законовия текст.
Нови разпоредби и отстъпки в екологичните изисквания
Една от най-съществените промени в приетия закон е свързана с драгажните дейности. Текстът заменя досегашната формулировка "земни маси и дънни утайки" с по-специфичното "драгажни маси". Отсега нататък изхвърлянето на тези материали в морските пространства на България ще бъде разрешено единствено в райони, определени със заповед от директора на съответната басейнова дирекция, и то след съгласуване с министъра на транспорта и съобщенията. Условията и редът за това, както и устойчивото управление и контрол върху процеса, ще се регламентират с допълнителна наредба, която ще бъде издадена от транспортния министър в сътрудничество с министъра на околната среда и водите.
Особено притеснителен аспект от новите промени е значителното облекчаване на процедурите за инвеститорите. Според приетия текст, заявителят в процеса на разглеждане и одобряване на генерален план за пристанище за обществен транспорт вече няма да бъде задължен да прилага документи, удостоверяващи спазването на процедурите по Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие. Вместо това, ще бъде достатъчно само да се посочат номерът, датата на издаване и издалият орган на съответния индивидуален административен акт. Тази промяна повдига сериозни въпроси относно защитата на околната среда и потенциалното ѝ застрашаване от мащабни инфраструктурни проекти.
Обществен регистър и условия за чужди оператори
Законодателната реформа предвижда създаването на публичен регистър за пристанищните оператори. Той ще се води при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, като вписването в него е задължително условие за извършване на пристанищни услуги.
Депутатите гласуваха и специални изисквания за компании от други държави членки на Европейския съюз, които искат да оперират на българска територия. Заявителите със седалище в ЕС ще трябва да докажат писмено, че са търговци със седалище в съответната държава, че не се намират в производство по ликвидация или несъстоятелност, нито в подобна процедура, и че нямат задължения за данъци или социални осигуровки съгласно законодателството на държавата, в която са установени.
Тези изменения влизат в сила веднага и ще определят развитието на българската пристанищна инфраструктура в следващите години.