Министерството на икономиката представи проект на нов закон, който вече е на етап обществено обсъждане. Нормативният акт дава възможност на държавата да влиза в дългосрочни споразумения с частни инвеститори за изграждане на инфраструктура, когато това доказва по-висока ефективност и носи обществена полза. Договорите с частния сектор ще бъдат с продължителност между 10 и 35 години.
Развитието на публично-частните партньорства е определено като основен приоритет в правителствената програма както от премиера Румен Радев, така и от икономическия министър Александър Пулев. Целта е да се осигури по-бърза реализация на значими инфраструктурни обекти, сред които са:
- Разширяването на автомагистрала „Тракия“;
- Изграждането на новите магистрали „Черно море“ и „Рила“;
- Скоростният път с тунел под Петрохан;
- Коридорът Велико Търново - Маказа.
Мотивите към законопроекта посочват, че България изостава значително от другите европейски държави по отношение на този модел на работа. Според данни на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка, в периода между 2019 и 2023 г. у нас са реализирани едва два проекта на обща стойност 880 млн. евро. За сравнение, в Гърция инвестициите за същия период достигат 2,31 млрд. евро. Амбицията на новата законодателна рамка е броят на подобни проекти в България да нарасне до най-малко пет до 2030 г.
При прилагане на модела частният инвеститор поема оперативния риск и осигурява цялостното или частичното финансиране. Възвръщаемостта може да бъде осигурена чрез потребителски такси, международни финансови инструменти или държавни плащания, които са пряко обвързани с постигнати показатели за качество. При неизпълнение на заложените критерии, тези плащания могат да бъдат намалени или напълно спрени.
Кои проекти ще се реализират чрез това партньорство, ще решава специално създаден съвет към Министерския съвет. Преди финалното решение, всяко предложение ще преминава през проверка от звено в Министерството на икономиката, което ще анализира разпределението на риска, въпросите на националната сигурност и собствеността. Финансовият министър ще отговаря за стриктното спазване на фискалните правила, като проект ще бъде одобрен само ако съвместната работа се окаже по-изгодна от чисто публичното финансиране.
Законът установява строги процедури и правила за контрол:
- Частните партньори ще се избират чрез конкурентни процедури с равни условия за компании от България и чужбина, а всички обекти ще бъдат вписвани в публичен регистър;
- Държавата и инвеститорът ще могат да учредяват съвместни търговски или самостоятелни проектни дружества, като при институционалните партньорства публичната страна ще държи блокираща квота;
- При предсрочно прекратяване на договор поради неизпълнение, частният партньор е длъжен да поддържа услугата до 6 месеца, докато бъде избран нов оператор.
За нарушения на закона се въвеждат парични санкции. Глобите за законови нарушения са в размер между 2500 и 5000 евро, а ако отговорно лице по договора е министър, те варират между 5000 и 10 000 евро. Предвидена е и специфична санкция от 1000 до 3000 евро за публични партньори, които не публикуват информация за процедурите по избор на инвеститор на официалните си интернет страници.