Присъединяването към еврозоната е значимо както за България, така и за самата валутна зона, смята Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Тя говори на софийския форум „Разширяване, трансформация, цифровизация“ в резиденция „Бояна“. Събитието е на независимия мозъчен тръст OMFIF, с патронаж от Българската народна банка и с партньор Асоциацията на банките в България.
ЕК ще предложи пакет мерки за банковия пазар през първото тримесечие на 2027 г. Целта е по-добре свързан пазар, по-пропорционални изисквания към банките и по-прости правила. Комисията вече е предложила мерки за интеграция на финансовите пазари и по-съгласуван надзор, а има и инициатива за конкурентоспособността на европейските банки.
„Нашите банки са печеливши и устойчиви, но при тях остават препятствия“, каза Чобанова. Като пречки тя посочи разпокъсания банков пазар, понякога прекалено сложните правила и международните стандарти, които при прилагането им в ЕС не отчитат достатъчно европейската специфика.
В ЕС банките дават 75% от корпоративното кредитиране. Според Чобанова те остават в центъра на европейския модел на финансиране. Нужни са както малки регионални банки, които познават местните условия, така и банки, чрез които се стига до по-големи пазари и до глобални инвеститори.
Фирмите в България разчитат основно на банкови кредити, а им трябват и други форми на финансиране, особено на компаниите с потенциал за растеж. Голяма част от спестяванията в ЕС се влагат извън Съюза, докато фирмите в ЕС нямат достатъчно капитал за растеж. Затова, според Чобанова, е нужна по-добра връзка между банковото кредитиране, капиталовите пазари и дългосрочните инвестиции. Това е и целта на Съюза на спестяванията и инвестициите. Ако капиталовите пазари в ЕС се свържат по-добре, фирмите ще получават по-лесно рисков и дялов капитал, тоест пари от инвеститори срещу дял във фирмата, и ще привличат повече дългосрочни инвеститори.
Финансовата интеграция в ЕС е въпрос на конкурентоспособност и икономическа сигурност, посочи Чобанова. Разпокъсаните капиталови пазари, зависимостите в платежната инфраструктура и липсата на рисков капитал засягат не само финансовия сектор. „Зависимостта от платежни системи и критични технологични доставчици извън ЕС вече е стратегически риск“, каза тя. Цифровото евро има значение за суверенитета на Европа в плащанията.
Според Чобанова България вече участва в решенията за общата парична политика и за бъдещето на финансовата система на ЕС, макар международната среда да се е променила. Страната влиза в еврозоната, докато Европа решава как да финансира растежа, как да интегрира бъдещите членове и как да запази финансовата си автономност. Българските институции и финансовият сектор вече участват ефективно в тези решения.
След България и други държави от ЕС обсъждат еврото. Решаващо остава покриването на критериите, а ЕК ще ги оценява обективно. Обхватът на европейската платежна зона SEPA вече включва Албания, Молдова, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, припомни Чобанова. Според нея европейските стандарти могат да намалят разходите за плащания между държавите още преди членство в ЕС.