Скандално разминаване между официалните цени и реалните разходи за хранителни продукти потресе българските потребители.
Острото разминаване, достигащо до 20, 50 и дори 100 процента при някои стоки, беше сигнализирано от Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, пред Българското национално радио.
"Разликата при киселото мляко е 30%, докато при сиренето достига до 70%"
заяви Иванова. Това, според нея, е ясен признак за нелоялна пазарна практика, класически пример за картел.
"Непазарно, нелоялно поведение, което съществува и се налага от години назад"
подчерта тя, изтъквайки дългогодишния проблем с манипулирането на цените на хранителни продукти в България.
Иванова посочи, че разликата в цените между големите и малките търговски обекти е в рамките на 12-13%, като по-високите цени са в големите магазини. Наблюдава се и регионална диференциация в цените, добави тя.
КНСБ следи цените на 21 стоки от първа необходимост, от които 20 са хранителни продукти. Анализът на синдиката показва ръст на цените на основните хранителни продукти с над 10% през юни тази година в сравнение със същия период на предходната година. През юли е регистрирано известно забавяне на темповете на поскъпване, типично за летния сезон.
В рамките на последните две години, КНСБ е извършила сравнителен анализ на цените на хранителни продукти в България и други страни от Европейския съюз.
"Цената на млякото, сиренето и яйцата у нас е 26% по-висока от средноевропейската"
обясни Иванова, изтъквайки парадоксално високите цени спрямо държави със значително по-високи средни работни заплати.
Социалните последици от тази ситуация са тревожни. С минималната заплата, малката потребителска кошница от 20 стоки може да се купи едва 9.7 пъти в България, за разлика от 32 пъти в Германия, 17 в Румъния и 22 в Испания, според данните, представени от Иванова.
Загрижеността е още по-голяма предвид факта, че 30% от българското население е в риск от бедност, подчерта Иванова, оставяйки зловещ послевкус от тревога за социалното благополучие на значителна част от населението. Ситуацията поставя под въпрос достъпността на основни хранителни продукти за значителна част от българите и провокира въпроси за необходимите мерки за защита на потребителите от нелоялните търговски практики.