Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Основната цел на приетите текстове е да се осигури на данъчните власти достъп до информация за лицата, които ползват криптоактиви, като по този начин се гарантира ефективност при данъчното облагане.
С новите законодателни промени се предвижда данъчните служби в рамките на Европейския съюз, както и в партньорските страни, да получат възможност за взаимен обмен на информация относно лицата, търгуващи с криптоактиви. За да отговорят на тези изисквания, компаниите, опериращи в сектора на криптоактивите, ще бъдат задължени да се регистрират и да предоставят съответните данни в някоя от държавите членки. Тези стъпки на практика въвеждат в националното законодателство изискванията на европейските директиви, касаещи административното сътрудничество и автоматичния обмен на информация за данъчни цели.
Законопроектът въвежда конкретни задължения за доставчиците на услуги за криптоактиви, които са регистрирани и лицензирани на територията на България. Те ще трябва да предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) идентификационни данни за всеки свой ползвател, включително:
- Лични данни: имена, адрес, дата и място на раждане;
- Данъчна информация: държава членка или партньорска юрисдикция, в която лицето е местно лице за данъчни цели, и съответния данъчен номер;
- Оперативни данни: информация за всеки вид криптоактив, по отношение на който доставчикът е осъществил сделки, прехвърляния и обмяна.
В хода на обсъжданията между първо и второ гласуване, Константин Проданов от „Прогресивна България“ внесе предложение за въвеждане на тримесечен срок от обнародването на закона. В този период доставчиците на услуги за криптоактиви и финансовите институции ще трябва да изпълнят задълженията си за комплексна проверка на ползвателите. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова разясни, че поправката е наложителна, тъй като европейската директива е в сила от 1 януари тази година. Без такъв преходен период доставчиците биха били в нарушение на закона, който влиза в сила със задна дата, считано от 1 януари 2026 година.
Комисията по бюджет и финанси единодушно отхвърли предложенията в проектозакона, които предвиждаха министърът на околната среда и водите, както и директорите на съответните регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), да имат право да искат разкриване на осигурителна информация. Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов уточни, че са постъпили становища от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на финансите. В мотивите на финансовото ведомство е посочено, че на този етап няма необходимост представителите на МОСВ да разполагат с такава възможност, което доведе до отпадането на текстовете.
Допълнително, законопроектът включва въвеждането на стандарти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно трансферното ценообразуване, както и изисквания на европейска директива за автоматичен обмен на информация, свързана с допълнителния данък за големите мултинационални групи предприятия. По време на дискусията Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС повдигна въпроса дали не е време финансовото министерство да пренапише ДОПК изцяло, поради многобройните промени през годините. Людмила Петкова изрази съгласие с препоръката, като отбеляза, че първоначалната структура на ДОПК, насочена към функциите на НАП, се нарушава от текстовете за обмен на информация. Тя допълни, че се обсъжда с НАП възможността за създаване на отделен закон, посветен на обмена на данъчна информация, в който да бъдат обособени всички подобни текстове.
В началото на заседанието комисията одобри без дебат Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. Законопроектът бе приет с 18 гласа „за“, без нито един „против“ или „въздържал се“. Промените разширяват обхвата на Конвенцията, като включват първичния, вторичния и националния допълнителен данък, което осигурява правна рамка за централизирано подаване и обмен на информация за глобалното минимално облагане.