Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ остава в списъка на изследователските висши училища и за 2026 г., предлага Министерството на образованието и науката. Документът е качен за обществено обсъждане на 18 септември, а срокът за становища е до 19 октомври.
В списъка влизат две нови висши училища и той вече обхваща 14. Лесотехническият университет в София и Университетът по хранителни технологии в Пловдив кандидатстват за пръв път и са преминали оценяването по методиката на министерството.
Русенският университет „Ангел Кънчев“, Тракийският университет в Стара Загора и Медицинският университет в Плевен подновяват статута си: четиригодишният им срок свършва през 2026 г., а получената оценка им стига. Сред останалите в предложения списък са СУ „Св. Климент Охридски“, медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет и ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Решаващи за оценката са научните резултати, отчетени в международните бази Scopus и Web of Science: публикации, монографии, цитирания, патенти и заявки за патенти, полезни модели, сортове растения и породи животни. Досегашните 1000 точки бяха увеличени през 2025 г. и сега за изследователски статут се искат 8000. Първоначалното предложение при обсъждането беше за 10 000 точки, но след възраженията прагът падна.
Кандидатурите разглежда междуведомствена комисия, в която влизат представители на МОН, на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, на БАН и на Селскостопанската академия. МОН отказа Съветът на ректорите да има свой човек в нея заради риск от конфликт на интереси, защото организацията представлява самите оценявани университети.
Съветът на ректорите обжалва част от правилата пред Върховния административен съд, а пред Комисията за защита от дискриминация е образувано производство за начина, по който е структурирано оценяването. Според ректорите отчитането на общия брой публикации, цитирания и патенти дава предимство на университетите с по-многоброен академичен състав и ощетява малките. Те поставят и въпроса за разликите между научните области, защото медицината дава повече международни публикации и цитирания от част от социалните и хуманитарните науки.
Министърът на образованието Георги Вълчев каза през юни в парламента, че МОН следи как действа методиката и как реагира академичната общност.
Статутът се дава за четири години, след което университетите отново доказват научните си резултати. Той им отваря достъп до повече национални и европейски програми за наука, международни партньорства и конкурентно финансиране, а студентите работят по-пряко с научни екипи, лаборатории и изследователски проекти.
Окончателно списъкът ще бъде приет от Министерския съвет.