Второ място и четири специални награди взеха учениците от школата по изобразително изкуство към ЦПЛР – Бургас в десетото, юбилейно издание на международния конкурс „Моята българска бродирана риза“.
Муса Кадир е на второ място. Бориса Янкова, Валерия Люцканова, Ева Шейтанова и Сияна Васелич получиха специални награди за майсторство и творчески постижения. Преподавателката им беше отличена с благодарствен адрес за всеотдайност и принос към развитието на младите таланти.
Изложбата беше открита на 6 ноември 2026 г. в зала „Зимна градина“ на Националния етнографски музей към БАН в София, където наградиха и победителите. Може да се види до 13 ноември, а през февруари 2027 г. ще гостува в Рим.
Откри я гл. ас. д-р Илия Вълев. Приветствия и благословия към гостите отправиха директорът на музея доц. д-р Мила Маева и гл. ас. д-р Незабравка Попова-Недялкова от Нов български университет, председател на журито за рисунки.
Пред присъстващите говори и Мариола Георгиева, директор на Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“. Според нея конкурсът вече десет години последователно поддържа интереса на младите към българския фолклор, традиционната носия и символиката на шевицата.
Специално признание получи БНР чрез журналистката Цвети Радева, която всяка година разказва за конкурса и го прави известен на повече хора.
Организатори са Българско училище „АзБуки“ в Рим и Колеферо, Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ в Италия и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Идеята е на училището и асоциацията в Италия. С годините конкурсът се е превърнал в разпознаваема културна кауза, която събира българи от различни части на света около родните традиции и националната идентичност.
Ученички от същата школа към ЦПЛР в Бургас спечелиха първо и трето място на международен конкурс по живопис и графика в Минск, за което писахме в края на октомври. Отличена бе и преподавателката им Севина Трайкова.
Организаторите искат всяка година на 11 май, денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, българите по света, където и да са, да облекат българска бродирана риза. За тях шевицата е символ на национална памет и принадлежност, както и връзка между поколенията и с българските общности в чужбина.