Разговорът за България и любовта към България не е само да се похвалим, да се влюбим в себе си, но и да разберем кое при нас не върви, кое куца и кое можем да поправим. Това каза Бойко Василев - изпълнителен продуцент и водещ на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Той участва в конференция в пресклуба на БТА в Русе на тема „150 години от Априлското въстание - 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет“. Форумът е организиран от БТА.
Конференцията е част от инициативата на БНТ, БТА и БНР "14 века България в Европа" - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.
По-рано днес местата, където е заседавал Гюргевският революционен комитет и румънското пристанище, откъдето четата на Христо Ботев се е качила на кораба „Радецки“, както и Пантеонът на възрожденците и гробницата на Захари Стоянов в Русе, бяха почетени като част от инициативата на Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция и Българското национално радио "14 века България в Европа".
„Днешното пътуване за мен е много лично. Аз за първи път в живота си видях мястото в Гюргево, където тези момчета, се събират и решават да заложат всичко, за да спасят България“, каза на конференцията в Русе Василев.
По думите му тези събития и великият разказ на Захари Стоянов за тях задават рамката не просто за един живот, а за едно мислене.
Много ще се радвам, ако тези наши разговори, които започнат днес, стигнат до големите теми, които поставя пред нас април 1876 г. Големите теми, каза Василев.
„Представете си кои са тези момчета, които се събират от Гюргево. Стефан Стамболов, който става един от първите сред тях, е на 21 години. Панайот Волов и Захари Стоянов са само на 25 години. И това не са хора, които искат да участват. Те искат да водят. Не просто искат да водят, те искат да убедят много по-възрастни, много по-зрели хора да зареждат всичко, да загинат, да жертват децата си, семействата си, имотите си, за да постигнат какво? Какво да постигнат? Тези хора са били сравнително богати. Те са имали възможност да просперират и да трупат пари. Но те казват, че има нещо много по-важно от това. Това не е и формалната свобода, защото с реформи в Османската империя е можело да има формална свобода“, коментира Бойко Василев. По думите му революционерите са искали да постигнат най-голямата свобода – „ти да кажеш, че можеш да решаваш за себе си автономно“.
„Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ поставя и другите въпроси – кое може наистина да мотивира българите да излязат на бунт, кое ги кара да правят своето общо дело? И кое след това ги води до величието и до провала? Ние трябва да си зададем тези въпроси. Не да бързаме да им отговаряме, защото те не са много прости. Но какъв е пътят на величието и пътят на провала за нас българите? Каква е логиката на българското общо дело? Дали ние въставаме, защото сме сигурни, че някой отвън ще ни помогне или обратното? Дали ние въставаме, защото вярваме в чудото, което се крие в това пророчество, използвано от апостолите през 1876 г., че „Туркия ке падне“? Или ние имаме пълното съзнание, че ще жертваме нещо, но ще постигне много повече? Но това, което ще жертваме, е себе си. Не другите. Себе си“, добави журналистът.
По думите му това са много трудни въпроси, чиито отговори вероятно няма да можем да намерим. Но именно от „Записки по българските въстания“ аз научих, че важни са въпросите, понякога много по-важни от отговорите, посочи още Василев.