Бойко Борисов направи изказване относно посоката на развитие на България през следващите 20 години по време на събитие в Бургас през изминалия уикенд, като използва специфична метафора за политическата среда и състоянието на политическия рояк.
„Всяка муха, която иска да кацне другаде – да си ходи!“ – произнесе Борисов. Тези думи, макар и съвременни, звучат като цитат от античността. Ако фразата беше произнесена от Аристотел, вероятно щяхме да я изучаваме, а ако беше от Сенека – щяхме да я цитираме постоянно. Но тук авторът е съвременен класик: Бойко Борисов.
Тази фраза обаче носи със себе си един проблем. Когато човек дълго време е стопанисвал държавната софра, той не може да гледа толкова учудено на мухите, които са върху нея. Тези мухи не са паднали от небето, а са били поканени. В политическия пейзаж е имало калинки, торни бръмбари и червеи – различни представители на фауната, които години наред бяха хранени отлично. Сега обаче, след като „повелителят на мухите“ е прогонен от масата, той установява, че роякът не го е последвал.
Господин Борисов, трябва да се разбере, че мухата няма партийна лоялност, тя има инстинкт. Когато усети, че една купчина тор изстива, тя просто прелита към другата. Така живеят мухите, а вие ги познавате най-добре. Докато на държавната софра продължават да им сервират гозба след гозба, мухите ще остават там, за да ядат, да серат и да снасят личинки. Засега почти не се вижда, че новият стопанин има намерение да разгони този рояк, тъй като мнозинството паразити си стоят на същите места.
Справедливостта изисква да се отбележи, че около ГЕРБ през годините е имало и хора, които не приличат на мухи – имало е и пчели. Въпреки това, Бойко Борисов, който заяви и лозунга „Връщам ГЕРБ вдясно“, продължава да атакува и други въпроси, като например помощта от 50 евро, питайки: „Дайте да дадем, ама от кой?“.
В края на краищата, докато се спори за разликата между мухите около Борисов и тези около Пеевски, при втория ентомологията вече става твърде неприятна.