Борислав Михайлов: Истинската подкрепа и ново поколение са ключът за успехите на националния отбор
Фондация "Национали 94" и социалната мисия на футболистите
Бившият президент на Българския футболен съюз и легендарен национален вратар Борислав Михайлов даде широко интервю, в което разкри мотивите зад новосъздадената Фондация "Национали 94". “Заедно с Христо Стоичков и Красимир Балъков, работим прозрачно за колегите ни и за децата на служители от МВР, които са починали. Ще продължим да помагаме и в хуманитарни каузи извън футбола,” подчерта той.
Благотворителният мач и силата на публиката
Михайлов сподели впечатленията си от благотворителната среща с ветерани от Северна Македония: “Бях приятно изненадан – стадионът беше пълен, а каузата мобилизира хората. Всички си купиха билети и се включиха,” каза той.
Външни намеси и отношенията с поколението от САЩ ‘94
Според Михайлов различията с останалите членове на "златното поколение" не са породени от вътрешни конфликти: “На три големи първенства сме играли заедно. Не сме се карали помежду си, напрежението беше резултат от външни влияния, които имаха за цел да нарушат връзките ни.”
Шансовете на националния отбор и ролята на футболните поколения
- Михайлов оцени предстоящите квалификации за Мондиал 2026 като изключително трудни: “Най-силният отбор в света идва, групата е много силна, почти невъзможна.”
- Той насърчи публиката да подкрепи националите: “Публиката решава много. Момчетата трябва да усетят подкрепата, за да намерят себе си.”
- За успехи като през 90-те Михайлов е категоричен: “Трябва ново поколение, близки по възраст играчи, не с 10 години разлика.”
Оценката за работата на федерацията и треньора Илиан Илиев
“Вече всички разбраха, че президентът на БФС няма отношение към представянето на отбора. Когато бях начело, бях виновен, сега ми няма. Играчите трябва да работят с треньора си и клубните успехи ще добавят престиж – националният тим е нещо различно,” заяви Михайлов.
Личен поглед след оттеглянето от БФС
Михайлов призна, че донякъде му липсва динамиката на бившата си позиция, но посочи: “Дадох максимума като играч и президент. Атаките не бяха една, две или три – всеки интелигентен човек знае защо. Време беше да си тръгна – имам семейство и здраве. Не съжалявам за нищо – бях капитан и президент, оставих всичко на терена и извън него.”