Документирани от УНИЦЕФ България данни разкриват впечатляваща история на лична трансформация и социална ангажираност. Млада жена от Одеса, принудена да напусне родината си заради военния конфликт, успява да превърне собственото си предизвикателство в мисия за подпомагане на други пострадали.
Бягството на Анастасия с нейната дъщеря представлява типичен модел на спасение, характерен за съвременната бежанска криза. Въпреки травматичните преживявания, тя намира вътрешен потенциал да подкрепя деца, които споделят подобни предизвикателства.
Организацията подчертава критичното значение на психологическата подкрепа и социалната интеграция за децата бежанци. Личният пример на Анастасия илюстрира как индивидуалната устойчивост може да се превърне в колективен ресурс за преодоляване на хуманитарни кризи.
Нейната дейност демонстрира, че зад всяка статистическа единица стои човешка история на надежда, съпричастност и възможност за възстановяване. Чрез активното си участие тя доказва, че солидарността може да бъде мощен инструмент за социална промяна.