Историята на „Титаник" крие множество лични драми, една от които е свързана с белгийската артистка Берта Майне – жена, чиято съдба е белязана от любов и трагедия в паметната нощ на 15 април 1912 година.
Родена в Брюксел през 1887 година, Берта работела като популярна кабаретна изпълнителка сред елитните среди. Съдбоносната зима на 1911-та тя среща Куиг Едмънд Бакстър – млад хокеист от Монреал, чиято спортна кариера приключила заради очна травма.
Тяхната любовна връзка се развива стремително. Когато Куиг споделя плановете си да пътува с роднините си към Монреал, Берта незабавно решава да го придружи. Регистрирайки се под псевдонима „Мис де Вилиер", тя се качва в първа класа на луксозния кораб.
Фаталната нощ на сблъсъка с айсберга променя всичко. Куиг научава от капитана за неизбежната катастрофа и успява да настани майка си и сестра си в спасителна лодка номер 6. Берта обаче първоначално отказва да напусне кораба без него.
В критичния момент известната пътничка Моли Браун успява да убеди Берта да остане в безопасност. Куиг остава на обречения кораб и загива – неговото тяло никога не е открито.
След трагедията Берта прекарва няколко месеца с роднините на любимия си в Монреал, преди да се върне в Европа и продължи певческата си кариера в Париж. Тя остава неомъжена до края на живота си.
Парадоксалното е, че никой не вярвал на нейните разкази за преживяното. Нито нейните племенници, нито познатите ѝ приемали историята за истинска. Едва след смъртта ѝ през 1962 година личните ѝ документи потвърждават всички детайли.
Запазените писма, снимки и лични вещи окончателно доказват автентичността на нейния разказ за онази незабравима нощ, когато „Титаник" потъва в студените води на Атлантика, отнасяйки живота на над 1500 души.
Историята на Берта Майне остава като един от многото човешки разкази за любов, загуба и оцеляване – свидетелство за индивидуалната драма сред мащабната трагедия на „Титаник".