Възрастните хора в България и през 2026 г. остават една от най-уязвимите групи по риск от бедност. Рискът от бедност сред хората в напреднала възраст в страната остава висок: при хората на възраст 60+ той достига 25,5%, а сред пенсионерите — 26,4%. За мнозина това не означава просто ограничен бюджет, а постоянен избор между основни разходи — храна, лекарства, отопление и сметки.
"Защо именно възрастните"
Основната причина за бедността сред възрастните в България е недостатъчната адекватност на пенсиите спрямо реалната цена на живота. OECD посочва, че България има най-висок дял на възрастни хора, живеещи в бедност, сред страните от ЕС, а нарастването на разходите за живот прави проблема още по-видим. Когато цените растат по-бързо от доходите, дори редовната пенсия престава да бъде достатъчна защита.
Допълнителен фактор е разликата между мъжете и жените в по-висока възраст. В ЕС жените на 65+ години в средно получават по-ниски пенсии от мъжете, а в България тази разлика е особено болезнена заради по-ниските доходи през трудовия живот и по-голямата вероятност да живеят сами в напреднала възраст. Това превръща възрастните жени в една от най-уязвимите социални групи.
"Статистика, която показва мащаба"
Рискът от бедност сред възрастните хора в България през 2024 г. е бил 25,5%, а сред пенсионерите — 26,4%. В по-широк контекст OECD отбелязва, че България остава страната с най-висок дял на възрастни хора, живеещи в бедност, сред държавите от ЕС.
Ситуацията се усложнява и от това, че бедността при възрастните не е краткотраен пик. Историческите данни показват, че този показател е достигал 38,3% през 2020 г. и е спаднал до 22,2% през 2023 г., но след това отново е останал на високо ниво. Това означава, че проблемът не изчезва, а само се колебае около и без това тревожни стойности.
"Пенсиите и покупателната способност"
През 2026 г. средната пенсия в България, според бюджетните и експертните оценки, трябва да достигне 541,20 евро, а номиналният ѝ ръст се очаква да бъде 8,5%. Но това не е достатъчно, за да се премахне напълно рискът от бедност, ако инфлацията и основните разходи продължат да натискат домакинствата.
По данни от бюджета и експертни материали средната пенсия ще се повиши, а реалният ръст след инфлацията може да достигне около 4,8%. Това подобрение изглежда позитивно, но за хората с ниски пенсии дори малко увеличение често отива за покриване на по-скъпите стоки и услуги, а не за по-добро качество на живот.
"Защо жените в напреднала възраст са в по-тежко положение"
В ЕС жените на 65 години и повече по-често попадат в риск от бедност, отколкото мъжете. На равнище Европа причината е ясна: при жените често има по-ниски доходи през живота, повече прекъсвания в трудовата биография и съответно по-ниски пенсии в старостта.
В България тази разлика е особено видима, защото възрастните жени по-често живеят сами, по-често разчитат само на пенсия и по-рядко имат допълнителни доходи. В резултат дори малко повишение на цените на лекарства, отопление или храна може рязко да влоши ежедневната им ситуация.
"Прогноза за следващите години"
Според текущите данни през следващите години бедността сред възрастните в България вероятно ще остане висока, дори ако пенсиите продължат да се индексират. OECD предупреждава, че без по-дълбока реформа на пенсионната система и без ръст на реалните доходи проблемът с адекватността на пенсиите ще продължи.
Експертите смятат, че занапред ключов фактор няма да бъде само размерът на пенсиите, а и общата тежест върху възрастните хора: цените на енергията, лекарствата, жилището и медицинските услуги. Ако тези разходи растат по-бързо от доходите, рискът от бедност сред възрастните няма да намалее съществено, дори при формално увеличение на плащанията.
"Какво означава това за страната"
Високата бедност сред възрастните не е само социален, но и икономически проблем. Тя увеличава натиска върху здравната система, повишава нуждата от помощ от държавата и семейството и оставя все по-малко пространство за достойна и самостоятелна старост.
За България това означава, че въпросът за пенсиите отдавна е излязъл извън рамките на счетоводството. Той засяга качеството на живот, справедливостта и това дали човек след десетилетия труд ще може да изживее старостта си без постоянен страх от следващата сметка или от аптеката.