Три вида световно застрашени потапници ще бъдат опазвани по миграционния си път по международния проект Diving Ducks LIFE, който Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) официално откри. Става дума за тръноопашата, белооката и кафявоглавата потапница, съобщи ръководителят на проекта д-р Николай Петков.
Пълното име на проекта е „Опазване на световно застрашени видове потапници по миграционния им път“. В него участват 17 партньори от 13 държави, а работата ще продължи шест години. Откриването уважиха представители на европейски и национални институции, природозащитни организации, научната общност и дипломатически мисии.
Според Петков „това са три вида световно застрашени патици, като в последните години, особено с климатичните промени, числеността им рязко намалява“. Основните заплахи за птиците са унищожаването на влажните зони и риболовните мрежи, посочи той.
Проблем има и в района на Бургас. „Въпреки че промишленият риболов е забранен в езерата, като Бургаско езеро, Вая, бракониерските дейности от този тип продължават“, каза Петков. Изоставените мрежи в езерата остават проблем и след като риболовът с тях бъде спрян, обясни той.
В България БДЗП ще работи с Изпълнителната агенция по рибарство срещу бракониерския риболов. В много от държавите партньорите ще контролират бракониерството, ще се борят с риболова с мрежи и ще вадят изоставените мрежи от езерата.
Дейностите са различни по страни. В някои ще се събират само нови данни за броя и състоянието на трите вида, на други места ще се възстановяват влажни зони. Хърватия, която също е партньор, ще възстанови значителна площ влажна зона в природен парк „Копачки рит“.
До края на проекта във всички страни трябва да бъдат възстановени над 20 000 хектара влажни зони. Общо над 217 000 хектара ще имат по-добри условия за гнездене, зимуване или престой по време на миграцията.
Кафявоглавата потапница наскоро е обявена за световно застрашен вид, а в много страни още се ловува, каза Петков. Спадът ѝ е толкова рязък, че на ниво ЕС се обсъждат мерки за спирането му.
Петков се надява LIFE да остане и в следващия планов период на ЕС. Мигриращите видове трудно се опазват само с национални мерки, дори когато държавите отделят национално финансиране за околна среда, смята той. Нужни са координирани трансгранични мерки, включително със страни извън ЕС като Казахстан, Узбекистан, Азербайджан, Турция и страните от Западните Балкани.
Програмата LIFE се координира от Европейската комисия и нейната Генерална дирекция „Околна среда“.