Доскоро съдбата на българското авторско кино се решаваше в няколко стаи – комисии, които разпределят ограничен бюджет, и фестивални селекции, които дават шанс филмът да бъде забелязан. Днес към това уравнение се добавя още един играч – стрийминг платформите. Новият модел с Фонд "Българско кино" и задължителни такси и инвестиции от платформи променя пейзажа. Въпросът е дали го прави по-справедлив.
Законът за филмовата индустрия регламентира държавната подкрепа за киното – основните пари минават през Националния филмов център. По действащите правила не по-малко от 85% от годишната субсидия се насочват към производство на филми – игрални, документални и анимационни, а до 15% отиват за разпространение, показ и фестивали. Това изглежда като силен акцент върху самото "правене" на кино, но години наред режисьори и продуценти повтарят едно и също: "Филмът не живее само от това да бъде заснет – той трябва да стигне до хората."
Именно тук се появява идеята за Фонд "Българско кино", финансиран не само от бюджета, а и от пазара – чрез такси и задължителни инвестиции от стрийминг платформи, които предлагат съдържание в България. Моделът, за който настояват гилдиите, стъпва на европейската логика: платформите, които печелят от местната публика, да връщат процент от приходите си в местното кино – било чрез директни вноски във фонд, било чрез участие в производство на български филми.
В страни като Франция и Италия подобни схеми вече работят: глобални услуги като "Netflix", "Amazon" или "Disney+" са задължени да инвестират част от оборота си в национални продукции. В България идеята е сходна – да не се разчита само на културния бюджет, а и на това, че стриймингът е новата "билетна каса". Професионални организации напомнят, че според подготвени промени платформите могат да бъдат задължени да инвестират част от приходите си след данъци в българско съдържание или във Фонд "Българско кино".
На теория това звучи като шанс, особено за авторското кино, което трудно оцелява само с фестивални награди и ограничен киносалонен показ. Ако част от парите отиват в целеви схеми за нискобюджетни, дебютни и арт филми, повече режисьори ще могат да работят без да мислят единствено за комерсиален успех. Националният филмов център вече има отделни линии за "малки проекти" и за фестивали, но ресурсът там е ограничен и силно конкурентен.
Стриймингът добавя нещо, което фестивалите не могат да дадат – устойчив достъп. Филм, който е бил прожектиран седмица в една зала, може да живее години в платформа. Появата на специализирани услуги като "gledam.bg" с фокус върху българско кино показва, че има публика, която иска да гледа родни заглавия у дома, в страната и в чужбина. Ако към това се добавят и каталози с български филми в големите международни платформи, потенциалната аудитория на един авторски филм се увеличава многократно.
Съществува обаче и риск: парите от платформите да отидат основно към по-лесни за продаваемост жанрове – сериали, комедии, жанрово кино – за сметка на по-смелите, експериментални и фестивални проекти. Както признават сами кинодейци, "алгоритъмът" има свои предпочитания – към заглавия, които се гледат масово и бързо. Ако критериите в новия фонд не са ясно формулирани, авторското кино може да остане отново в периферията.
Важен е и въпросът как точно ще се разпределят средствата. Настоящите режими на финансиране предвиждат определени проценти за производство, показ, разпространение и фестивали, като целта е да има баланс по цялата верига. Фонд "Българско кино" би имал смисъл само ако добавя гъвкавост – например повече пари за промоция, субтитри, работа с публика, участия в международни фестивали и маркетинг в стрийминг среда, а не просто допълнителна "кухня" за финансиране.
Фестивалите остават ключов терен за авторското кино. Именно там българските филми често получават първото си признание, чуждестранни рецензии и интерес от дистрибутори. Новият модел не бива да противопоставя фестивала на платформата, а да ги използва като последователни стъпки: премиера и престиж на големия екран, после дълъг живот онлайн. Ако Фонд "Българско кино" подкрепя и двата етапа, шансът филмът да "оцелее" се увеличава.
Режисьори и продуценти обобщават дилемата така: "Нужни са ни не само повече пари, а повече предвидимост и ясен път към зрителя". Таксите от платформите и новите фондове могат да дадат финансов кислород, но остава въпросът за правилата – кой решава, по какви критерии, с каква прозрачност. Без доверие в системата, дори най-добрият закон рискува да остане "добро намерение".
Българското кино стои на кръстопът между фестивалния червен килим и домашния екран. Фонд "Българско кино" и задължителните инвестиции от стрийминг платформите може да се окажат шанс авторското кино най-сетне да спре да оцелява "от проект до проект" и да започне да гради аудитория. Но дали това ще се случи, зависи не само от цифрите в закона, а и от волята да се вижда в киното не разход, а инвестиция в култура, памет и общ език със собствения ни зрител.