На 20 септември 1918 г. българското правителство, под тежестта на нарастващото вътрешно напрежение и бунта в армията, взема съдбоносно решение: приема австро-унгарското предложение за общо примирие, постъпило на 14 септември.
Това е повратна точка в Първата световна война за България, белязана от дълбока криза. Вместо да настоява за продължаване на военните действия към Солун, както вероятно би предложил генерал Владимир Вазов, правителството в София се ориентира към преговори за примирие с Антантата.
Решението, взето в атмосфера на несигурност и напрежение, бележи края на българското участие в конфликта на страната на Централните сили.
Сключване на примирието и Ньойският договор
Сключеното на 29 септември 1918 г. в Солун примирие слага край на бойните действия, макар и временно. То е в сила до подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г., договор, който ще има тежки последици за България.
Условия, поставени от Антантата, са белязани с остра неравнопоставеност.
Тежките условия на Ньойския договор
Ньойският договор налага тежки условия на България. Според него, българската армия е подложена на радикално съкращение и разоръжаване.
- Само три дивизии и четири конни полка остават в строя – значително намаление, отразяващо победата на Антантата и амбициите й да ограничи военния потенциал на България.
- Сто хиляди български войници са взети в плен на запад от Скопския меридиан, подлагайки се на условия, които биха могли да бъдат определени като нехуманни.
- Антантата получава правото да контролира българските комуникации, допълнително ограничавайки суверенитета на страната и възможността й за свободно развитие.
- Частична окупация на българска територия е допълнителна обидна мярка, показваща неблагоприятното положение на България след военния провал.
Това тежко наследство от войната е пряк резултат от решението на кабинета от 20 септември 1918 г., както отбелязва отдел "Справочна" на БТА. Решение, което запечата съдбата на България за поне следващото десетилетие.