Български Пайов фонд в селското стопанство: Революционен механизъм за управление на рискове

25.07.2025 | Земеделие

Министерството на земеделието представи иновативна концепция за създаване на Пайов фонд, който ще подпомага българските фермери при климатични предизвикателства чрез финансова компенсация и риск мениджмънт.

Снимка от NightThree, Wikimedia Commons, под CC BY 2.0

Министерството на земеделието и храните официално разкри детайлите около изключително очаквания Пайов фонд – стратегически инструмент за подкрепа на земеделските производители при управление на селскостопанските рискове. Представянето се състоя по време на специализиран тематичен семинар с участието на всички заинтересовани страни.

Министър Георгий Тахов подчерта сериозния напредък в разработването на механизма, като отбеляза, че преди месец съществували значителни съмнения относно реализацията на проекта. „Днес разполагаме с напълно структурирана концепция, в която бе вложен огромен труд", заяви той.

Очаква се новият финансов инструмент да заработи от декември 2025 година, като първоначално ще се формира чрез задължително удържане на 1,5% от преките плащания в растениевъдния сектор. Фондът ще бъде изграден в рамките на Държавния селскостопански фонд с класическа управленска структура, включваща Управителен съвет, изпълнителна дирекция и специализирани органи за оценка на щетите.

Прогнозният годишен бюджет възлиза на впечатляващите 24,5 милиона евро, разпределени по следния начин: 44,9% от вноските ще са на фермерите (11 милиона евро), друга равностойна част ще бъде национално съфинансиране, а останалите 10,2% (2,5 милиона евро) ще постъпят от Европейския селскостопански фонд.

Механизмът предвижда компенсиране на загуби, надвишаващи 20% от доходите на стопанството, причинени от неблагоприятни климатични явления като слани, суша, проливни дъждове и градушки. При наличие на застраховка фермерите ще получават до 80% обезщетение, а без такава - 40%.

Съгласно представен доклад на Европейската инвестиционна банка, климатичните щети в Съюза могат да достигнат впечатляващите 90 милиарда евро годишно. Сушата е идентифицирана като основен рисков фактор, като България заема второ място по нестабилност на реколтата.

По време на семинара бяха представени и водещи европейски практики за адаптация към климатичните промени, включително изграждане на напоителни съоръжения, системи за защита от градушки, прилагане на минимална обработка на почвата и използване на устойчиви сортове.

Участниците в тематичната работна група изразиха задоволство от представената концепция. Предстоят допълнителни консултации с аграрния сектор и координация на необходимите законодателни промени преди окончателното въвеждане на Пайовия фонд.