В германския град Майнц бе отслужена тържествена Божествена света литургия, посветена на паметта на света преподобномъченица Параскева Римлянка и свещеномъчениците Ермолай, Ермип и Ермократ. Събитието бе организирано от новоучредената Българска православна църковна община „Въведение Богородично".
На 26 юли православните християни почетоха паметта на света Параскева – млада жена от Рим, която посветила живота си на вярата и християнското служение. Нейната история е свързана с изключителен духовен подвиг по време на управлението на император Антонин Пий, когато християните били подлагани на жестоки гонения.
Параскева, която живяла като монахиня, отказала да се поклони на езическите богове и императорския култ. Нейната непоколебимост довела до жестоки изтезания, които не успели да разколебаят вярата ѝ. В крайна сметка тя била обезглавена заради твърдото си християнско убеждение.
Паралелно с нейната история, литургията отбеляза и паметта на свещеномъчениците Ермолай, Ермип и Ермократ от Никомидия. Тези презвитери станали жертва по време на гоненията срещу християните през 303 година, след като помогнали на лекаря Пантелеймон да приеме християнството.
Църковната община „Въведение Богородично" е най-младата православна енория в Германия, основана на 24 февруари 2024 година. Въпреки краткото си съществуване, тя вече се утвърждава като важен духовен център за българската общност в региона.
По време на първия храмов празник на 23 ноември 2024 година литургията бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Той бе съпроводен от ставрофорен иконом Юлиан Ангелов, иконом Милчо Маринов и протойерей Васил Бечевски.
Председателят на църковната община адвокат Георг Живков посрещна йерарсите и представи дейността на новата енория. Основната мисия на общността е да предоставя духовна подкрепа и да бъде дом за българите в този регион на Германия.
Литургията в храма на адрес Mercatorstraße 18, 55127 в Майнц бе емоционално и значимо събитие за православната българска общност, което символизира продължаването на духовната традиция далеч от родината.