България в еврозоната: 100 дни до историческия момент

23.09.2025 | Икономика

На 1 януари 2026 г. България ще се присъедини към еврозоната. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви, че това ще донесе по-голяма икономическа стабилност и ползи за гражданите, бизнеса и банките. ЕЦБ гарантира плавен преход и мерки за предотвратяване на ценови манипулации.

Снимка от Avij (talk · contribs), Wikimedia Commons (Public domain)

Сто дни ни делят от исторически момент: България е на прага на членство в еврозоната, съобщи президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в пост във Facebook. На 1 януари 2026 г. страната ни ще се присъедини към 21-те държави, използващи еврото, стъпка, която според Лагард ще донесе по-голяма икономическа стабилност на България, както и очевидни ползи за гражданите, бизнеса и банките.

Детайлно обяснение на значението на този преход за България и еврозоната като цяло е публикувано на видно място на сайта на ЕЦБ. Европейската централна банка подчертава, че присъединяването е не само исторически момент за България, но и значителна възможност за всички в еврозоната. Преминаването към еврото се представя като ключов фактор за по-голяма икономическа стабилност, по-ефикасни транзакции и по-силна европейска интеграция. За България това означава изграждане на по-солидна основа за дългосрочен растеж и устойчивост.

ЕЦБ акцентира върху тясното сътрудничество с българските национални органи за осигуряване на плавен преход. Фокусът е върху прецизно планиране, с особено внимание към поддържането на ценовата стабилност. Всички усилия са насочени към минимизиране на евентуални негативни последици за българските граждани.

Обяснявайки важността на еврото за България и за цялата еврозона, ЕЦБ изтъква ползите от по-устойчива икономика, по-силна европейска интеграция и общ икономически растеж. Еврото е представено като стабилна и надеждна парична единица, гарантираща сигурността на спестяванията и покупателната способност. Членството в еврозоната ще даде на България право на глас в определянето на бъдещето на общата валута, участие във вземането на решения и по-голяма възможност за растеж, търговия и инвестиции. В контекста на геополитическата несигурност, разширяването на еврозоната се интерпретира от ЕЦБ като послание за единство и солидарност. Всяко ново членство допълнително заздравява финансовата стабилност на еврозоната и е доказателство за напредъка на европейската интеграция.

Официално обявеният обменен курс е 1,95583 лева за 1 евро. ЕЦБ признава вероятността от временни ценови увеличения в началото на прехода, причинени от евентуално недобросъвестно поведение на търговците на дребно, но уверява, че България разполага с ефективни мерки и механизми за предотвратяване на това. За да се осигури прозрачност, всички цени ще бъдат изразявани и в левове, и в евро в месеците преди и след преминаването към еврото, позволявайки на потребителите да следят за коректност на превалутирането. Строг контрол от националните органи, както и строгото прилагане на обменния курс са гаранция за защита на българските граждани от неоправдано покачване на цените, се подчертава в съобщението.

Българските банки ще получат достъп до ликвидност от ЕЦБ, което ще им позволи да предоставят заеми по-ефикасно, да обработват плащания и да гарантират сигурността на тегленията. Това ще доведе до по-стабилна банкова система и ще увеличи доверието на гражданите в сигурността на спестяванията им. Отпадането на разходите за превалутиране при сделки с партньори от еврозоната ще премахне значителни бариери и ще подобри конкурентноспособността на българския бизнес на международния пазар.

Лихвените проценти в България ще се определят пряко от решенията на Управителния съвет на ЕЦБ, като се вземат предвид икономическите условия в еврозоната. Гуверньорът на Българската народна банка ще стане пълноправен член на Управителния съвет на ЕЦБ. Това ще даде на България значително влияние в определянето на паричната политика на еврозоната. Преходът към еврото се предвижда да протече плавно и организирано, но очакванията са свързани с значителни икономически и политически последици, за чието успешно реализиране са необходими съгласувани действия от страна на всички институции.