Геополитическата роля на България в Югоизточна Европа придобива нови измерения през 2025 година, като страната се превръща в критично важен съюзник за Украйна по време на продължаващия военен конфликт.
Мащабната руска атака срещу газова инфраструктура в Одеска област на 6 август постави поредното предизвикателство пред регионалната енергийна сигурност. Трансбалканският газов коридор, който свързва Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна, демонстрира своята стратегическа важност, като започна директен пренос на азербайджански газ към украинския пазар.
Този маршрут не само диверсифицира енергийните доставки, но и намалява критичната зависимост от руски източник. За България това означава утвърждаване на позицията ѝ като европейски транзитен и геополитически мост, който притежава сериозен икономически и стратегически потенциал.
В ядрения сектор София демонстрира изключително прагматичен подход, като запази два атомни реактора, първоначално предвидени за продажба на Киев. Това решение илюстрира балансирана политика, която отчита едновременно националните интереси и международните ангажименти.
Хуманитарното измерение на подкрепата придобива изключителна значимост. България е приютила над 100,000 украински бежанци, което поставя сериозно предизвикателство пред социалните системи и миграционната политика на страната.
От май 2025 година хуманитарната помощ се предоставя при по-стриктни условия, но статутът на временна закрила беше удължен до март 2027 година. Това решение цели осигуряването на по-плавна интеграция и подкрепа за най-уязвимите групи сред украинските бежанци.
Комплексната роля на България като енергиен партньор и хуманитарен център очертава нови хоризонти за регионално сътрудничество и солидарност в контекста на съвременните геополитически предизвикателства.