Според първоначалните данни, публикувани днес от Евростат, България отбеляза най-значителния годишен спад в промишленото производство сред страните-членки на Европейския съюз през юни 2025 г. Статистиката разкрива, че продукцията на промишлените предприятия в страната е намаляла с 8,2% в сравнение със същия месец на предходната година.
Този резултат поставя България на първо място по негативна тенденция, следвана от Унгария с понижение от 4,9% и Словения с 4,3% спад. На месечна база, в сравнение с май 2025 г., промишленото производство в България е отбелязало спад от 1,7%, което е обрат след отчетения ръст от 0,8% през предходния месец.
Общи тенденции в ЕС
В по-широк контекст, данните на Евростат показват, че целият Европейски съюз е изпитал трудности в промишления сектор през юни. Сезонно коригираното промишлено производство в ЕС е намаляло с 1% спрямо май, докато в еврозоната спадът е още по-значителен - 1,3%. Тези резултати идват след положителните тенденции, наблюдавани през май, когато беше отчетен ръст от 0,8% в ЕС и 1,1% в еврозоната.
Въпреки общия спад на месечна база, на годишно ниво ситуацията изглежда по-оптимистична за ЕС като цяло. През юни 2025 г. промишленото производство в Съюза е нараснало с 0,5% спрямо юни 2024 г., а в еврозоната - с 0,2%.
Различия между страните-членки
Сред страните-членки се наблюдават значителни различия в представянето. Белгия, Франция и Швеция отчитат най-голямо повишение на промишлената продукция на месечна база, съответно с 5,1%, 3,8% и 3,8%. Гърция също показва положителна тенденция с ръст от 3,3%. От друга страна, Ирландия регистрира най-значителен спад от 11,3%, следвана от Португалия с 3,6% и Литва с 2,8%.
Анализ по сектори
Анализът по сектори разкрива разнородна картина в ЕС. През юни спрямо май се наблюдава понижение от 0,2% при междинните стоки, но значителен ръст от 2,7% в производството на енергия. Капиталовите стоки отбелязват спад от 1,7%, докато дълготрайните и недълготрайните потребителски стоки също показват негативни тенденции с намаления съответно от 0,4% и 3,7%.
В еврозоната тенденциите са сходни, но с някои различия в мащаба. Производството на енергия отбелязва още по-голям ръст от 2,9%, докато спадът при недълготрайните потребителски стоки е по-значителен - 4,7%.
На годишна база в ЕС се наблюдават интересни промени в различните сектори. Докато производството на междинни стоки и капиталови стоки отбелязва спад, енергийният сектор и недълготрайните потребителски стоки показват ръст. Особено впечатляващо е увеличението от 5,3% при недълготрайните потребителски стоки.
Сред страните-членки, които се открояват с положителни резултати на годишна база, са Швеция с впечатляващ ръст от 13,4%, Ирландия с 10,5% и Латвия със 7,3%.
Тези данни подчертават сложната и разнородна картина на промишленото производство в Европейския съюз, като България се оказва изправена пред значителни предизвикателства в този сектор. Експертите ще следят внимателно развитието на ситуацията в следващите месеци, за да определят дали това е временна тенденция или индикация за по-дълбоки структурни проблеми в българската промишленост.