Годишната инфлация в България е 5,6% през септември, което нарежда страната на второ място в ЕС, съобщи днес Евростат. Спрямо август цените на дребно у нас са се понижили с 0,1%.
Темпът на годишно поскъпване е с 0,6 процентни пункта по-висок от отчетения през август. Това означава, че стоките и услугите, за които домакинствата дават парите си, поскъпват по-бързо, отколкото месец по-рано.
Понижението на цените за един месец е второто от началото на 2026 г., като първото беше през юни с 0,5%.
Ден по-рано Националният статистически институт съобщи в експресната си оценка, че през септември 2026 г. очаква месечна дефлация от 0,3 на сто и годишна инфлация от 5,6 на сто.
По годишна инфлация в ЕС пред България е само Литва с 6,1%. Трети са Кипър и Люксембург, където цените са се повишили с 5,2% за година.
Годишната инфлация в еврозоната стигна 3,8% през септември при 3,2% през август. По-висока стойност не е отчитана от септември 2023 г. Месечната инфлация по хармонизирания индекс се вдигна от 0,4% на 0,6%. Данните на Евростат за еврозоната са прогнозни.
Най-силно за месец се повишиха цените в Италия, с 2%, следвана от Гърция с 1,8%, Люксембург и Португалия с по 1%. Освен у нас цените се понижиха в Малта с 0,9%, в Кипър и Франция с по 0,4% и в Нидерландия с 0,1%.
Храните в еврозоната поскъпнаха по-бързо, като инфлацията при тях се ускори от 1,1% на 1,4%. При базисната инфлация има повишение от 2,4% на 2,5%, а от май тя се задържа между 2,4% и 2,6%.
По-скъпата енергия продължава да е главната причина за инфлацията в еврозоната, смята икономистът от „Ай Ен Джи“ Берт Колейн. В коментара си, изпратен до БТА, той отбелязва, че бензинът Евро 95 никога не е бил толкова скъп, докато петролът остава под пиковете си от 2022 г. и от тази пролет.
Ускоряването при храните и при базисната инфлация може да е първи знак, че по-високите разходи за енергия се прехвърлят и към другите цени. Според Колейн обаче е рано за категорични заключения, защото инфлацията при храните още е под юнското си ниво. Високите цени на енергията и признаците за по-бърз ръст на заплатите поддържат риска от вторични инфлационни ефекти.
По-рано тази седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард звучеше по-предпазливо. Колейн обаче смята, че по-високата септемврийска инфлация и продължаващият ценови натиск показват, че банката не е приключила работата си по овладяването на цените.