България поиска специално плащане за маслодайната роза в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Искането беше отправено на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Позицията представи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски при обсъждането на Регламента за ОСП.
Предложението е в регламента да се запише нов член с интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, а парите за нея да дойдат от бюджета на ОСП. На самото заседание Абровски подари на останалите участници мускалче с българско розово масло.
„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители“, каза министърът. Според него българската роза е уникална и прави уникален целия ЕС.
България настоява и да се запази възможността за преходна национална помощ. По темата страната подкрепи документ, чийто инициатор е Румъния, а под него застанаха още Кипър, Унгария, Полша и Словакия.
Земеделското министерство иска намаленията на плащанията и таванът при дегресивното плащане на площ да се прилагат доброволно, а праговете за тях да се определят от самите държави членки според структурата на стопанствата. Абровски поиска още страните да могат, ако преценят, да приспадат разходите за заплати и осигуровки от селскостопанска дейност, както позволяват и сегашните правила.
Министърът настоя новата ОСП да дава пари за напояване и за големи хидромелиоративни проекти, включително колективни и териториални системи. България иска и механизми за бързо задействане на извънредни мерки при неблагоприятно време и други събития. Освен това страната настоява за сигурно финансиране на АКИС — системата за знания и иновации в селското стопанство. АКИС обхваща съветнически услуги, мрежи за иновации и иновативни дейности.
Икономическите, геополитическите и климатичните предизвикателства налагат ОСП да остане силна и стабилно финансирана политика, заяви Абровски. „Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила“, каза той за директните плащания след 2027 г.
Преди заседанието министърът съобщи пред български журналисти в Брюксел, че заедно с Гърция, Румъния и Кипър България ще иска промени в европейското законодателство за болестите по дребните преживни животни. Четирите държави настояват и за европейско обезщетение за щетите от ограничителните мерки при ликвидирането на тези болести.