Атаките с дронове срещу кораби в Черно море са неприемливи. Това заявиха външните министри на България и Унгария Велислава Петрова и Анита Орбан, гостували заедно в сутрешното предаване на БНТ.
„Унгария е силно солидарна с България по отношение на атаките в Черно море“, каза Орбан, която е вицепремиер и министър на външните работи на Унгария.
Според Петрова атаките продължават и в българската акватория, и извън нея. Близо до Румъния са ударени кораби с нефт. Така търговските кораби са се превърнали в бойно поле, смята тя.
Целта е военните действия да спрат срещу всички търговски кораби, не само срещу превозващите зърно, обясни българският министър. Дипломацията трябва да доведе до договорка между всички черноморски страни, а морето касае цяла Европа, не само България като черноморска държава.
Орбан каза, че Унгария подкрепя сигурното корабоплаване в Черно море и то не бива да се прекъсва. Според нея морето е един от най-съществените пътища към Европа, включително от Централна Азия. При нарушени доставки може да има недостиг на храни, предупреди тя, затова корабоплаването и доставките на храни и зърно трябва да са гарантирани и защитени.
Голяма част от разговора беше за войната на Русия срещу Украйна, която Русия започна с пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г. И двете министърки поискаха повече дипломация.
Унгария и България искат дипломатическо решение, скорошен край на войната и справедлив и траен мир, каза Орбан. Позициите им са сходни, тъй като никоя от двете държави не подкрепя изпращането на оръжие за Украйна.
Петрова също смята, че в отношението към войната двете държави си приличат повече, отколкото се различават. Според нея ги обединява вниманието към дипломацията, а не само към военната страна. Тя настоя дипломацията да е по-активна, а Европа да участва в нея. Украйна трябва да получава подкрепа, когато показва напредък, добави Петрова.
България е работила с политическите си партньори за ясна политическа заявка за дипломатически усилия за спиране на военните действия, каза министърът. Предстои работа по линия на ЕС и на НАТО.
Петрова смята, че условията за край на войната трябва да се договорят по дипломатичен път между Украйна и Русия. Русия е държавата, която нападна Украйна и започна пълномащабната война през февруари 2022 г. Европа, САЩ и други държави имат място в процеса, а според министъра параметрите на мира ще определят Украйна и Русия. „В крайна сметка двете страни, които ще определят при какви параметри ще се случи този мир са двете воюващи страни“, каза тя. Войната обаче е започната от Русия с нахлуването ѝ в Украйна през февруари 2022 г. Ако Европа не участва в преговорите, трудно ще си гарантира добър край, затова трябва да е на масата.
Според Петрова двете страни са подкрепили отварянето на следващите два клъстера в преговорите с Украйна. Орбан уточни, че Унгария не подкрепя ускорено приемане на Украйна в ЕС, а приемане според постигнатото от страната. Министрите говориха и за разширяването на ЕС и пътя на Скопие към съюза.
Стана дума и за протестите във Франция. Мирният протест там е прераснал във вандализъм, който е неприемлив, каза Петрова. Според нея обществата в Европа са силно разделени, крайни политически сили се възползват от това, а подобно разделение винаги вреди и не е само във Франция. Промяната трябва да идва чрез избори, не чрез вандализъм, заяви тя.
Орбан каза, че трябва да се различават мирно протестиращите от вандалите и грабителите. Унгария е солидарна с Франция и се надява тя да овладее положението, а хората трябва да бъдат чути, добави министърът. Конкурентоспособността е една от най-важните теми за Европа, защото „хората искат растеж, сигурност и предвидимост“, както и добра система за социални грижи, смята Орбан.
Отношенията между Унгария и България са стабилни в политиката, икономиката и културата, каза Орбан.