В Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас са подредени 30 снимки на кинооператора и фотографа Асен Шопов, направени с движение на камерата. Повечето кадри се показват за първи път в България.
Миналия петък организаторите обявиха, че „Фотографските седмици – Бургас 2026“ включват седем изложби, които ще се виждат в града от октомври до началото на декември. Тази на Шопов е една от тях.
Как започна всичко: Седем фотографски изложби в Бургас до началото на декември
Снимките са от последните 10 години. Предимно са градски пейзажи от Прага, Париж, Португалия и Созопол, но не документални: формите в тях се разпадат в светлина, цвят и настроение. На откриването го представи фотографът Иван Шехларов, негов приятел и колега.
Шопов мърда камерата, докато тече експозицията, и очертанията се размиват, понякога почти до абстракция. Колко опита му трябват, разказа той пред БТА: „За всеки един сюжет, който избера, правя по десетина, понякога и повече от двадесет експозиции. Една-две се получават“. Дали картината ще се размие, или ще се дефокусира, според него е Божа работа и в това е аналоговият момент. Усещането за аналогов процес се пази от непредвидимия резултат, смята фотографът.
Шопов е привърженик на аналога, но снима дигитално, защото на филм би излязло твърде скъпо. Цветовете обработва със стандартен софтуер. Известно време правеше изцяло абстрактни снимки с поляризирана светлина и сложни техники, а по-късно намери собствен почерк в движението на камерата и дългата експонация.
Роден е през 1961 г. в София. Фотография започна да учи, за да стане оператор. Тя му е първа любов, обясни той, но като стъпало към операторската професия. Във фотографията търси израз, различен от конкретността на киното.
ВИТИЗ не го прие. Висшето училище затвори за три години и Шопов замина за Чехословакия. В Прага първо учи монтаж, после се прехвърли в операторско майсторство в Академията за филмово изкуство FAMU. Дипломната му работа е за изобразителния стил във филмите на Андрей Тарковски, един от любимите му режисьори, който силно влияе на визуалния му вкус.
Като дете три години живя в Москва с майка си, театровед, която пишеше дисертация за западния театър на абсурда. Там гледа „Соларис“, преди филмът да стигне до широката публика.
Созопол също е от детството му. Семейството отсядаше в базата на художниците заради втория му баща, художник. „От дете съм откърмен със Созопол“, каза Шопов. Созополските кадри вече са показвани покрай книгата му „Нашият Созопол“, която издаде сам с помощта на брат си, график.
В Прага живее над четири десетилетия. Оператор е на чешкия филм „Желари“ от 2003 г., номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Напоследък работи по-често по телевизионни продукции и минисериали, сред които „Až po uši“ на HBO. Последният му филм на лента е от 2016 г. Лента днес се снима рядко заради високите разходи, но още го привлича. В скорошен филмов проект е ползвал стари руски анаморфни обективи и според него тъкмо дефектите им правят картината особена.
Шопов е доцент по филмово, телевизионно и фотографско изкуство, член на Асоциацията на чешките кинооператори и на Чешката филмова и телевизионна академия. Преподавал е операторско майсторство във FAMU и е ръководил катедрата по операторско майсторство във филмовата академия FIOFA в Охрид, Северна Македония.
Да показва работите си в България му е голямо удоволствие, защото се случва рядко. Връзката му със страната остава силна, макар от десетилетия да живее навън.
Изложбата може да се види до 29 ноември, входът е свободен.