Израелската армия обяви на 1 октомври, че 170 души, убити в Газа и представяни по света като журналисти, всъщност са били бойци на Хамас, Ислямския джихад и други въоръжени групи[1]. Данните излязоха на нов сайт на английски — „The Press Files“ — където за всеки от включените има име, снимки и документи, които армията сочи като доказателство за връзка с терористична организация[2].
От ЦАХАЛ казват, че в първия ден от 170-те имена са пуснали подробни досиета само на десет души, а останалите предстои да публикуват в следващите часове и дни[3]. Сред засегнатите медии са Ройтерс, турската държавна агенция „Анадолу“, палестинската агенция „Palestine Now“, както и по-малки местни агенции и радиостанции в Газа — „Sawt Al-Quds“, „Shams News“ и „Barq Gaza“[3]. Говорител на армията обобщи позицията й накратко: „терорист с жилетка на журналист си остава терорист“[3].
Какво казва армията
По думите на ЦАХАЛ самоличността и принадлежността на изброените са проверени чрез документи, които самите терористични организации са публикували за свои загинали бойци, както и чрез материали, иззети от израелските части по време на наземните операции в Газа[1]. Част от хората в списъка са действали едновременно като снайперисти, командири, инструктори или разпространители на пропаганда, а други се водят активни в самата атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 година – нападение, след което Русия... (без връзка)[3]. Списъкът идва месеци след по-ранни разкрития: през юни „Таймс ъф Израел“ писа за няколко случая на бойци на Хамас и Ислямския джихад, представяни преди това като загинали журналисти, а изследователски център, близък до израелските служби, твърдеше и по-рано, че повечето убити в Газа журналисти са били свързани с въоръжени групи[4].
Колко журналисти са загинали
Комитетът за защита на журналистите (CPJ) води своя база данни и към края на юни беше отчел 209 загинали журналисти и медийни работници в Газа от началото на войната[5]. Организацията вече сама е свалила 20 имена от списъка си, след като прецени, че осем от тях са били бойци на Хамас или Ислямския джихад, а останалите дванадесет е махнала по други причини[5]. CPJ работи по собствена методология — с „най-малко два независими източника“ за всяко включено име — а изпълнителният директор на организацията Джоди Гинсбърг казва, че CPJ „категорично осъжда представянето на бойци за журналисти или медийни работници“[5]. Засега Израел е страната, убила най-много журналисти от началото на статистиката на CPJ през 1992 година[6].
Какво казват медийните организации
CPJ и Международната федерация на журналистите (IFJ) приеха новия списък с резерви. От IFJ казват, че твърденията на ЦАХАЛ са недоказани, и предупреждават, че такива етикети застрашават живота на останалите журналисти в Газа — генералният секретар на федерацията Антъни Белангер напомни, че по член 79 от Женевската конвенция журналистите във военна зона трябва да се третират като цивилни[7]. От „Репортери без граница“ директорката на кампаниите Ребека Винсент, която по-рано коментира подобен случай с шест журналисти на „Ал Джазира“, предупреди, че обявяването на хора публично за терористи може да направи живите им колеги следваща цел[8]. Шефовете на Асошиейтед прес и Ройтерс поискаха в писмо до израелски служители „неотложна и прозрачна отчетност“ за случаите[9]. От своя страна Хамас нарече убийствата на журналисти и сплашването на останалите подготовка за „голямо престъпление“, което според организацията Израел готви в град Газа[9] — твърдение на групировка, определена от Израел, ЕС и САЩ за терористична, и затова не може да се приема като самостоятелно доказателство.
Армията засега не казва докога ще публикува оставащите над 150 досиета от обявените 170 имена.