Антарктическите пингвини вече започват размножителния си сезон няколко седмици по-рано, отколкото преди десетина години – и това се случва с темп, който учените определят като най-бързия подобен сдвиг, регистриран досега при птици и вероятно при който и да е вид гръбначни. Поводът за новото изследване е отбелязването на Световния ден за информираност за пингвините, но изводите му са всичко друго, но не и празнични: зоната, която тези колонии обитават, се затопля около четири пъти по-бързо от средното за континента.
Десетгодишното изследване, публикувано във вторник в списанието "Journal of Animal Ecology", показва, че три вида пингвини на Антарктическия полуостров започват своя репродуктивен цикъл средно с около две седмици по-рано в сравнение с преди десет години, като при някои колонии изместването достига почти цял месец. Това означава по-ранно пристигане в гнездовите райони, по-ранно снасяне и излюпване – цяла верига от промени, които са пряко свързани с климата.
Проучването е проведено от екипа на "Penguin Watch" към Оксфордския университет и Университета "Оксфорд Брукс". Учените следят поведението при размножаване в 37 колонии, като използват 77 стационарни камери, които заснемат кадри през определени интервали в периода от 2012 до 2022 г. Така се изгражда подробна "хронология" на пристигане, ухажване, снасяне, мътене и отглеждане на малките при различни видове и на различни места.
Най-голямо изместване показват субантарктическите пингвини (дженту). При тях началото на размножителния сезон се измества средно с 13 дни напред за едно десетилетие, а в отделни колонии учените отчитат до 24 дни разлика. При пингвините Адели и антарктическите (чинстрап) средният сдвиг е около 10 дни. На пръв поглед това са "само" няколко дни, но в сурова среда като тази, всяка седмица може да реши дали храната ще стигне и дали малките ще оцелеят.
„Нашите резултати показват, че сред тези видове пингвини вероятно ще има "победители и губещи заради климатичните промени"“, казва водещият автор на изследването д-р Игнасио Хуарес Мартинес от Оксфордския университет и Университета "Оксфорд Брукс". По думите му усилващите се субполярни условия на Антарктическия полуостров благоприятстват "универсалисти" като субантарктическите пингвини, за сметка на "полярните специалисти" – антарктическите пингвини, които силно разчитат на крил, и пингвините Адели, еволюирали за живот в ледени условия.
Ускореното затопляне не е просто неудобство, а пряка заплаха за две от трите проследени групи. Според Мартинес антарктическите пингвини вече "преживяват глобално намаляване на числеността" и "могат напълно да изчезнат до края на века при сегашните темпове". Пингвините Адели "имат сериозни трудности на Антарктическия полуостров" и най-вероятно ще изчезнат от този район до 2100 г., макар да оцелеят в други части на континента.
Доскоро трите вида съжителстват, като минимизират конкуренцията помежду си – размножават се в различни периоди и търсят храна по различни модели. Така натискът за едни и същи ресурси е по-слаб. Сега обаче сезоните все повече се припокриват. Субантарктическите пингвини мигрират на по-къси разстояния, хранят се с по-разнообразен набор от организми и често са по-агресивни в борбата за места за гнездене и за храна.
Това поставя пингвините Адели и антарктическите пингвини в по-неизгодна позиция. Те са силно специализирани – например разчитат основно на крил и на специфични ледови условия. Когато ледът се стопи по-рано, а температурата на водата и въздуха се повиши, целият им "график" се разминава с наличността на храна. В същото време по-гъвкавите субантарктически пингвини успяват да се нагодят по-бързо и да "захапят" по-голям дял от ресурсите.
Учените подчертават, че наблюдаваният сдвиг в началото на размножителния сезон е най-бързият, регистриран досега при птици, и вероятно при всички гръбначни. Той е директен сигнал за това колко бързо климатът променя екосистемите, дори на места, които изглеждат далечни и "стабилни" като Антарктика. За пингвините тази промяна вече не е абстрактна тема, а въпрос на оцеляване.
Според авторите на изследването съдбата на тези колонии ще зависи не само от местните адаптации, но и от глобалните действия за ограничаване на климатичните промени. Променените сезони, разместването на хранителните вериги и конкуренцията между видовете показват, че климатът не променя природата "по равно" – той създава нови "победители" и много потенциални губещи.