България остава сред страните с най-високи нива на консумация на алкохол – както в Европа, така и в световен мащаб. Според данни на СЗО за 2022 г., средностатистически човек над 15 години у нас изпива средно по 11,2 литра чист алкохол годишно. От тях приблизително 4,7 литра е бира, 1,2 литра е вино, 5,1 литра са спиртни напитки и 0,2 литра са други видове алкохол. За мнозина това изглежда „нормално“ и дори източник на гордост, но цената за обществото често остава незабелязана. Тук обобщихме основните последици от такава висока консумация на алкохол.
На пръв поглед 11,2 литра може да не изглеждат като голяма работа, докато не вземем предвид действително консумирания обем. В случая с бирата, 4,7 литра чист алкохол са еквивалентни на приблизително 188 стандартни бутилки от 500 мл с алкохолно съдържание 5%. В случая с виното, 1,2 литра чист алкохол са еквивалентни на почти 13,3 бутилки от 750 мл с алкохолно съдържание 12%. А 5,1 литра чист алкохол в категорията „силен“ се равняват на приблизително 18,2 бутилки дестилат от 700 мл с алкохолно съдържание 40%.
Накратко, това означава следното: средно в течение на една година, българин над 15-годишна възраст изпива по една халба бира (500 мл) през ден, по една чаша вино (около 150 мл) на всеки четири дни и по една малка бутилка (50 мл) ракия или друг дестилат два от три дни. И това е по-скоро „лека“ картина. Реалната консумация на вино и домашен алкохол вероятно е по-висока от официалните данни, тъй като част от производството никога не се включва в статистиката.
Важно е не само колко се изпива средно, но и как пият най-запалените консуматори. Според СЗО до 2025 г. 9,1% от българите над 15-годишна възраст ще бъдат тежки хронични алкохолици. За мъжете този дял е 16,6%, а за жените - 2,1%. Тази група включва хора, които пият повече от 60 мл чист алкохол всеки ден - еквивалентът на 1,2 литра бира, половин литър вино или 150 мл дестилиран алкохол на ден.
Този модел на консумация на алкохол има очевидни последици. Според данни на СЗО за 2019 г. алкохолът „струва“ на българите средно 6,4 години здравословен живот (DALY) - показател, измерващ годините продуктивен живот, загубени поради заболяване или преждевременна смърт. За мъжете загубата е 9,5 години, а за жените - 2,7. С други думи, алкохолът буквално „скъсява“ времето, през което хората живеят без сериозни заболявания.
Смъртността също е проблем. Коригираният спрямо възрастта процент на смъртни случаи, свързани с алкохола, на 100 000 души (2019 г.) е 38,9. За мъжете процентът е 70,3, докато за жените е 13. Ако се разгледат само раковите заболявания, свързани с алкохола, смъртността е 10,7 на 100 000 души - 18,9 за мъжете и 4,3 за жените. За чернодробна цироза процентите са общо 15,7 - 27,5 за мъжете и 5 за жените. Алкохолът е причина и за някои фатални инциденти: 4,1 смъртни случая на 100 000 души, като процентът е 6,8 за мъжете и 1,4 за жените. Статистиката ясно показва, че мъжете носят основната тежест. Проблемът обаче започва много по-рано - в училище. Според данните от 2024 г. на Европейския училищен изследователски проект ESPAD, над 40% от българските ученици са пили алкохол за първи път преди 13-годишна възраст. Над 14% също са се напивали поне веднъж преди 13-годишна възраст. Около една четвърт от учениците са консумирали алкохолни напитки повече от 10 пъти през годината, а други 25% - между 3 и 9 пъти.
Достъпът до алкохол за непълнолетни изглежда лесен. Над 73% от учениците смятат, че бирата е лесно достъпна, за виното този дял е над 62%, а за силния алкохол - над 56%. Това предполага, че забраната за продажба на алкохол на непълнолетни не се прилага повсеместно или прилагането ѝ е слабо.
И накрая, остава и въпросът с данъците. Акцизите върху алкохола у нас са сред най-ниските в ЕС. В момента акцизът за стандартна кутия бира с 5% алкохолно съдържание е около 9,6 стотинки. За спиртни напитки с алкохолно съдържание 40% акцизът е приблизително 3,08 лева за бутилка от 700 мл. Виното е освободено от акциз, както е и в девет други страни от ЕС. Логично е да се очаква тези нива, а оттам и крайните цени, да се увеличат в средносрочен и дългосрочен план. Цената почти винаги влияе върху поведението на потребителите – за някои това ще означава по-малко напитки, докато за други ще означава повече „домашно приготвено пиво“, за което държавата изобщо не получава данък.